— За какво може да ни послужи една гума?
— За малка хитрост и от наша страна.
Минута по-късно оглушителна детонация раздра сърцето на тунела. Нямаше пламък, нито виещ се дим, само ослепителна светлина, последвана от силна ударна вълна. Звукът от взрива изтрещя като близка мълния, отекна из целия тунел и постепенно заглъхна.
Слисан от неочаквания гърмеж, с чувството, че в ушите му кънтят камбаните на десетки катедрали, Хуго поведе осемте си охранители през купчините от изпопадали парчета лед, очаквайки да види разчленените трупове на американците. Всички бяха изпълнени с надеждата, че врагът им е окончателно елиминиран.
Със запалени фенерчета, за да осветяват пътя си в мъглата и изпаренията от взрива, те излязоха от завоя и предпазливо продължиха навътре в тунела. След още няколко крачки различиха телата, проснати върху леда или заровени под ледените късове, срутени от тавана на тунела. С нарастващо задоволство и въодушевление Хуго огледа един по един мъртвите американци. Погледът му се задържа върху двама от мъжете, облечени с цивилни облекла, и той се запита кои ли може да са те. И двамата лежаха по очи, така че не можа да разпознае в тях мъжете, които бяха нахлули с огромното превозно средство в командния център, оставяйки след себе си смърт и разруха.
— Поздравления за голямата победа, господин Волф — каза един от охранителите.
Хуго кимна бавно.
— Да, но тази победа бе извоювана на много висока цена — след тези думи той обърна гръб на касапницата и поведе хората си обратно към хангара.
— Стой! — извика Клири.
Хуго и охранителите рязко се обърнаха и втрещени загледаха как мъртъвците скочиха на крака и като един насочиха оръжията си към тях. Всеки друг би се предал веднага. Хуго обаче, по-скоро по рефлекс, отколкото от здрав разум, също вдигна пистолета си, а след него и охранителите.
Оръжията на американската група гръмнаха едновременно. Охранителите успяха да изстрелят само няколко куршума напосоки, преди да бъдат покосени. Хуго политна назад, направи няколко крачки и застана неподвижен, с широко отворени от ужас очи, докато куршумите пронизваха черната му униформа от корема до гърдите. Пистолетът се изхлузи от ръката му. После с болезнена сигурност, че с него е свършено и че му остават само секунди живот, той се строполи на земята.
Стрелбата стихна и Джейкъбс, следван предпазливо от хората си, започна да претърсва труповете и да издърпва оръжията от мъртвите им ръце. Пит коленичи до Хуго. Началникът на охраната на семейство Волфови почувства присъствието му и го загледа безизразно.
— Как ви хрумна това? — промълви той.
— Вашите хора използваха същия капан за мен в рудника в Колорадо.
— Но взривът…?
Пит виждаше, че мъжът умира и побърза да му обясни как са търкулнали дотук гумата от влекача и я свързали с тяхното взривно вещество.
— Веднага след експлозията — заключи той — излязохме от склада и налягахме сред ледените отломки, преструвайки се на умрели.
— Кой сте вие?
— Името ми е Дърк Пит.
Клепачите на Хуго трепнаха.
— Не може да бъде! — прошепна той и миг след това главата му се отпусна на една страна с отворени безжизнени очи.
46.
Експлозията, последвана от стрелба, отекна през тунела до хангара като тътен от силен гръм. После шумотевицата изведнъж секна и в хангара се настани потискаща тишина. Минути минаваха, а всички стояха като вкаменени, вторачили тревожни погледи в зейналия мрак. Изведнъж неземната тишина се наруши от шума на приближаващи се стъпки по ледения под на тунела.
След малко от тъмнината се появи фигурата на висок мъж, вдигнал прът с бял парцал, завързан за върха му, и закрачи към полукръга от стотината мъже и жени, до един насочили оръжията си в непознатия, чиято долна половина на лицето беше закрита от шал. Той застана право пред Карл и сестрите му и свали шала си, разкривайки изпито от умора грубо лице с набола брада.
— Хуго ви изпраща поздрави, но не е в състояние да отпътува с вас.
За миг сред всички в хангара настъпи невероятен смут. Лицето на Елзи се изкриви от ярост. Както се очакваше, Карл пръв се съвзе.
— Това сте бил вие, господин Пит — рече той, оглеждайки го подозрително. — Същинско проклятие сте!
— Извинете ме, че съм с всекидневно облекло — заговори сърдечно Пит, — но смокингът ми е на химическо.