— Глупаво ще бъде да погубвате още човешки живот за една мечта, която вече е мъртва и погребана — подметна нехайно Пит.
— Напразните надежди на отчаяния човек. Е, поне ще получа удовлетворението от това, че пръв вие ще умрете.
Пит изгледа продължително Волф, после сведе поглед към автоматичното оръжие в ръцете на лудия немец, сви рамене и рече:
— Така да бъде. Но преди да се опияните от жаждата за кръв, не е зле да погледнете зад гърба си.
Волф поклати глава.
— Няма да отместя поглед от вас.
Пит се обърна леко към Елзи и Блонди.
— Защо вие, момичета, не потвърдите пред брат ви фактите на живота?
Сестрите Волф се обърнаха и погледнаха назад.
Всеки врат в хангара се изви и всеки поглед се спря върху задната стена и входа на отсрещния тунел. Ако едно нещо му липсваше на хангара, то не беше арсенал от автоматични оръжия. Към драмата, разиграваща се край разбитите самолети, беше дошло попълнение от нови двеста автомата. Цевите на двеста ужасяващи на вид пушки „Иредикейтър“ в ръцете на мъже, със скрити под шлемове и тъмни очила лица, бяха насочени в гърбовете на инженерите и учените на търговско обединение „Съдба“. Те стояха в правилен полукръг, като всички от първата редица бяха приклекнали, и бяха облечени с полярни бойни облекла, подобни на тези, които носеха Клири и хората му.
Един от мъжете пристъпи крачка напред и заговори с висок и властен глас.
— Сложете оръжията си много бавно и се отдръпнете назад! При първи признак на враждебност, ще заповядам на хората си да открият огън! Моля, подчинете се и никой няма да пострада!
Не последва никакво колебание или опит за съпротива. Ни най-малко. Мъжете и жените от научния екип към „Съдба“ сякаш само това чакаха, за да се освободят от оръжията, с които само малцина знаеха как да си служат. Те като че ли изпуснаха обща въздишка, когато отстъпиха назад далече от бушмастерите и вдигнаха ръце.
Елзи изглеждаше така, сякаш някой бе забил нож в сърцето й. Блонди, с очи, изпълнени със страх и смут, като че ли всеки момент щеше да повърне. Лицето на Карл Волф беше напрегнато и неподвижно като камък, но по-скоро от ярост, отколкото от страх, че грандиозният му план да създаде нов световен ред изведнъж рухна.
— Кой от вас е Дърк Пит? — попита командирът на новопристигналото подразделение от специалните войски.
Пит бавно вдигна ръка.
— Аз.
Офицерът се приближи до него и му кимна леко.
— Полковник Робърт Уитънбърг, командващ мисията на специалните сили. Докъде е стигнала операцията „Бариера Рос“?
— Тя приключи — заяви Пит с твърд глас. — Проектът „Валхала“ беше прекратен десет минути преди да бъде задействана системата за откъсване на ледената маса.
Уитънбърг въздъхна с облекчение.
— Слава богу!
— По-навреме едва ли бихте могли да дойдете, господин полковник.
— Щом осъществихме радиовръзка с майор Клири, следвахме упътванията ви и влязохме през разбитата от вас ледена стена на каньона. — Той направи пауза и попита: — Видяхте ли древния град?
— Да — усмихна се Пит, — видяхме го.
— Оттам продължихме по пътя за хангара и се събрахме, без никой да ни забележи.
— Беше доста рисковано, но майор Клири и аз успяхме да отклоним вниманието от вашия край на тунела, докато се прегрупирате в бойна позиция.
— Това ли са всички? — попита полковникът.
Пит кимна.
— С изключение на неколцината им ранени в командния център.
Клири се приближи и двамата с полковника се ръкуваха сърдечно.
— Боб — усмихна се Клири уморено, но широко, — нямаш представа колко се радвам да те видя.
— За кой път ти спасявам опашката, а? — подхвърли развеселен Уитънбърг.
— За втори и не ме е срам да го призная.
— Не си ми оставил много работа.
— Така е, но ако ти и хората ти не се бяхте появили навреме, сега щяхте да заварите половин акър, покрит с трупове.
Уитънбърг огледа хората на Клири, които едва стояха на краката си от изтощение, но въпреки това бяха нащрек и не изпускаха от поглед никой от персонала на Волфови.
— Съставът ми се струва намален.
— Изгубих доста опитни момчета — призна с мрачен израз Клири.