— Наистина са си свършили майсторски работата по възстановяването й — отбеляза Пит.
— Не е за вярване — смънка Джордино, — като знам в какъв вид я оставихме.
Погледът на Сандекър пробяга от единия до другия край на колата.
— Великолепно творение на машинната индустрия. Какви съвременни линии за кола, произведена преди близо шейсет години.
— Представям си на какво ще е способна с тази мощност от шестстотин конски сили на новите й турбодизели — рече замислен Джордино.
— Бих дал дясната си ръка, за да я добавя към колекцията си — въздъхна тъжно Пит.
Лорън го погледна.
— Сигурно за първи път няма да можеш да си занесеш у дома сувенир на четири колела от твое приключение.
— Тя принадлежи на хората — сви рамене Пит.
Задържаха се още няколко минути край сноукруизера, като Пит и Джордино прехвърляха в ума си спомена за безумното прекосяване с нея по антарктическата пустиня. След това с неохота продължиха по пътеката към другите експонати. Когато стигнаха главния вход, Сандекър погледна часовника си.
— Е, аз трябва да вървя.
— Пламенно гадже ли? — подхвърли Джордино.
Не беше тайна, че откакто се бе развел преди много години, адмиралът се нареждаше сред най-преследваните от неомъжените жени самотници в града. Без да се обвързва, той умело успяваше да поддържа приятелство с представителките на нежния пол, без да им вдъхва празни надежди или да ги разочарова.
— Ще вечерям със сенатор Мери Конроу, а едва ли бих я нарекъл „пламенно гадже“.
— Ах, вие, хитрецо — усмихна се Лорън. — Мери е член на бюджетната комисия. Сигурно ще я предумате да гласува за увеличаване на бюджета на НЮМА.
— Това се нарича смесване на работата с удоволствието — каза Сандекър, целуна жените по бузите, но не подаде ръка на мъжете. Виждаше ги едва ли не всеки ден и не чувстваше за нужно да се държи дружески с тях, въпреки че за него Пит и Джордино бяха като синове.
— И ние си тръгваме — каза Пат. — Обещахме на Меган да я заведем на хамбургери и кино.
— Какво ще кажете за вечеря у дома в петък? — предложи Лорън, обвила с ръка кръста на Пат.
— Дадено. — Пат се обърна към Джордино. — Съгласен ли си, любими?
Джордино кимна.
— Лорън прави руло „Стефани“ — направо да си оближеш пръстите.
— Тогава ще е руло „Стефани“ — засмя се Лорън.
Слънцето клонеше към хоризонта, набъбвайки от малка златиста топка в огромна оранжева сфера. Пит и Лорън седяха в апартамента в хангара с по чаша текила „Дон Хулио“ в ръка и слушаха музика. Лорън се беше сгушила на дивана до Пит с подвити крака.
— Чудя се как могат да седят така жените — каза тя и отпи нова глътка от питието си.
— Как?
— Ами върху подвитите си крака. Ето, повече от това аз не мога да ги подвия, защото след малко ще почнат да ми изтръпват.
— Мъжете са като кучетата, а жените — като котките. Нашите стави са по-подвижни от вашите.
Пит вдигна бавно ръце нагоре и се протегна.
— Дотук с неделната ни почивка. Утре аз се залавям с докладите по океанографския проект, а ти започваш тривиалните си речи пред Конгреса.
— Догодина мандатът ми изтича — каза тя замислено. — Реших да не се кандидатирам отново.
Той я погледна с любопитство.
— Не ми ли спомена веднъж, че възнамеряваш да остарееш в Конгреса?
— Размислих. Като видях колко са щастливи Пат и Ал, осъзнах, че ако искам да имам деца, време ми е да си намеря някой добър човек и да се задомя.
— Не мога да повярвам на ушите си.
Тя му хвърли престорено питащ поглед.
— Не искаш ли да се ожениш за мен?
На Пит му трябваха няколко секунди, за да осмисли думите й.
— Доколкото си спомням, ти предложих брак в Сонора по време на един проект, но ти ми отказа.
— Било е тогава — подхвърли тя безгрижно.
— Повече не съм ти предлагал. Защо мислиш, че съм променил решението си?
Тя го погледна право в очите, за да разбере дали говори сериозно или просто се занася.
— Какво, шубето ли те хвана?