— Наистина ли мислиш, че ние с теб можем да променим начина си на живот? — попита той със сериозно лице. — Ти все още имаш място в Камарата на представителите и луксозна къща в Александрия. Аз имам апартамент и колекция от автомобили в стар ръждясал хангар, над който непрекъснато кацат и излитат самолети. Как е възможно да променим всичко това?
Тя обви ръце около раменете му и го загледа с премрежени от любов очи.
— Достатъчно време си играх на независима, свободна жена. Харесваше ми. Но вече трябва да стана практична. Ще ми се да осъществя и някои други проекти.
— Като какви например?
— Предложиха ми да стана директор на Националната фондация за малтретирани деца.
— Това пак си е работа. Ами начинът ни на живот?
— Можем да се редуваме — една седмица тук, една седмица в моя дом.
— И смяташ това за практично?
Тя изведнъж стана пренебрежителна.
— Не разбирам какъв ти е проблемът. Ние така или иначе прекарваме повечето си свободно време заедно.
Той я притисна до себе си и я целуна.
— Добре, щом тъй мило ме молиш, ще си помисля дали да се оженя за теб.
Тя го отблъсна и престорено нацупи устни, знаейки много добре, че той само я дразни.
— От друга страна, може пък да се поогледам наоколо. Вероятно има стотици мъже, които ще ме оценят. Сигурна съм, че ще се справя по-добре от Мистър Високомерния Дърк Пит.
Пит я взе в обятията си и я погледна във виолетовите очи.
— Защо си губиш времето? — попита той нежно. — Знаеш, че е невъзможно.
— Ти си непоправим.
— Много неща могат да се променят догодина.
Лорън обви ръце около врата му.
— Така е, но ще бъде забавно да им помогнем да се променят.