— Съмнявам се — възрази Мендър с мрачно лице. — Спасителните ризи са си на място.
— Един бог знае какво ще заварим под палубата.
— Да идем да видим — покани ги развълнувана Роксана.
— Но без теб, мила. По-добре да останеш тук.
Жената му хвърли надменен поглед и бавно поклати глава.
— Няма да остана да ви чакам тук сама сред витаещите призраци.
— И да е имало призраци — намеси се Бигелоу, — те отдавна са замръзнали.
— Ще се разделим на две групи. Господин Бигелоу, вземете трима души и идете да огледате жилищните помещения на моряците и товарния отсек. Ние, останалите, ще слезем в пътническите и офицерските каюти в кърмата — разпореди се Мендър.
— Слушам, капитане — кимна Бигелоу.
Малка купчина от сняг и лед се бе натрупала пред вратата, водеща към кърмовите каюти, затова Мендър поведе Роксана и мъжете от своята група към най-високата задна палуба, където всички напънаха мускули, за да повдигнат заледения капак на кърмовия люк. След като го изтръгнаха и хвърлиха настрани, те предпазливо заслизаха по стълбата. Роксана вървеше непосредствено зад Мендър, държейки се за колана на тежката му шуба. Иначе бледата кожа на лицето й сега беше поруменяла от възбуда и очакване.
Тя не подозираше, че ще попадне в замръзнал кошмар.
Пред вратата на капитанската каюта, свито на кълбо върху изтривалката, лежеше куче немска овчарка. На Роксана й се стори, че то спи дълбоко. Но Мендър го побутна с върха на ботуша си и лекият тъп звук им подсказа, че животното е замръзнало.
— Твърдо е като камък — отбеляза Мендър.
— Горкото — прошепна тъжно Роксана.
Мендър кимна към затворената врата.
— Това е капитанската кабина. Тръпки ме побиват при мисълта какво може да заварим вътре.
— Вероятно нищо — вметна нервно един от моряците. — Сигурно всички са побягнали от кораба и са поели на север по крайбрежието.
Роксана поклати глава.
— Не вярвам някой да остави такова красиво животно да умре само̀ на борда.
Мъжете отвориха с усилие вратата на кабината и се озоваха сред ужасяваща гледка. На един стол седеше жена, облечена с дрехи от края на 1770-те години; тъмните й очи бяха отворени и гледаха с тъга към малко дете в кошче. Явно беше замръзнала, потънала в дълбока скръб от загубата на малкото си момиченце. В скута й лежеше Библия, отворена на Псалмите.
Трагичната гледка вцепени Роксана и моряците от „Паловерде“. Ентусиазмът й да проучи неизвестното изведнъж се изпари и сърцето й се сви. Тя стоеше смълчана редом до другите; дъхът им замъгляваше наподобяващата крипта каюта.
Мендър се обърна и отвори вратата, водеща към съседното помещение. Там завари капитана на кораба, за когото правилно предположи, че е съпругът на мъртвата жена. Мъжът седеше приведен на стол зад писалище. Рижата му коса бе покрита с лед, лицето му бе мъртвешко бяло. В едната си ръка продължаваше да стиска паче перо за писане. Пред него върху писалището лежеше лист хартия. Мендър избърса ледения пласт и зачете текста:
26 август 1779 г.
Вече пети месец сме заклещени в това прокълнато място, откакто бурята ни отклони далече от курса ни на юг. Храната свърши. От десет дни никой не е слагал залък в уста. Повечето от моряците и пътниците са мъртви. Малката ми дъщеря почина вчера, а клетата ми съпруга — само преди час. Който открие труповете ни, моля, нека уведоми директорите на „Скайлар Крофт трейдинг къмпъни“ в Ливърпул за съдбата ни. Всичко върви към своя край. Скоро и аз ще последвам любимите ми съпруга и дъщеря.
Лий Хънт,
капитан на „Мадрас“
Подвързаният с кожа корабен дневник на „Мадрас“ лежеше върху писалището до едната ръка на капитан Хънт. Мендър внимателно го изтръгна от леда, който бе залепил задната корица към дървения плот, и го пъхна във вътрешния джоб на шубата си. После излезе от каютата и затвори вратата.
— Какво откри? — попита го Роксана.
— Трупът на капитана.
— Всичко е толкова ужасно.
— Мисля, че ни предстои да видим и по-лошо.
Думите му се оказаха пророчески. Те се разделиха и започнаха да надничат от кабина в кабина. Най-луксозните пътнически кабини се намираха в кърмата на кораба — широко пространство с прозорци, под най-горната задна палуба, разделено от напречни прегради с различни големини. Пътниците е трябвало сами да обзавеждат кабините си с кушетки, легла и столове и да ги завързват здраво в случай на лошо време. Заможните пътници често са носили със себе си и лични вещи като писалища, етажерки за книги и музикални инструменти, включващи пиана и арфи. Тук моряците се натъкнаха на близо трийсет трупа в различни смъртни пози. Някои бяха умрели седнали изправено, други лежаха в леглата си, трети бяха проснати на палубата. Всички изглеждаха като кротко заспали.