Тя се извърна, за да не гледа влажните движения на устата му. Парче камък с египетски йероглифи стоеше на пиедестал в един ъгъл на кабинета му, статия на индуистка богиня с шест ръце като на паяк се изправяше в една ниша, а огромна графика на смущаващ математически детайл, като графика за продажби по каталог, висеше на стената.
— Така че, ако мислите за железницата си, госпожице Тагарт, както, разбира се, и правите, с оглед на някои възможни развития на нещата, трябва да ви обърна внимание, че, ако и благото на страната е първата ми грижа, за която няма да се поколебая да пожертвам печалбите на когото и да е, все пак никога не съм запушвал ушите си пред молба за милост и…
Тя го погледна и разбра, че тъкмо това иска от нея, че това е движещият го мотив.
— Не искам да обсъждам железницата — каза тя, борейки се да запази гласа си монотонен и равен, докато искаше да крещи от отвращение. — Каквото и да имате да кажете по въпроса, благоволете да го кажете на брат ми, господин Джеймс Тагарт.
— Мисля, че във времена като днешните не бихте желали да подминете рядката възможност да изложите случая си, преди…
— … Пазите ли някакви документи, свързани с фабриката за двигатели?
Тя седеше изпъната, със скръстени ръце.
— Какви документи? Мисля, че ви казах, че загубих всичко, което притежавах, когато банката фалира.
Тялото му отново беше омекнало, интересът му се беше изпарил.
— Но не съжалявам. Онова, което загубих, беше просто материално богатство. Не съм първият човек в историята, който страда заради идеал. Бях победен от себичната алчност на околните. Не можах да установя система на братство и любов дори в един малък щат, сред нация от печалбари и гнили доларджии. Вината не беше моя. Но няма да ги оставя да ме победят. Няма да ме спрат. Боря се, в по-широк мащаб, за привилегията да служа на хората. Документи ли, госпожице Тагарт? Документът, който оставих, когато напуснах Минесота, е вписан в сърцата на бедните, които никога преди това не са имали шанс.
Тя не искаше да произнася и една ненужна дума, но не можеше да се спре: продължаваше да вижда фигурата на старата прислужница, която търка стъпалата.
— Виждали ли сте тази част от страната оттогава? — попита тя.
— Вината не е моя! — изскимтя той. — Вината е на богатите, които още имаха пари, но не искаха да ги пожертват, за да спасят банката ми и хората на Уисконсин! Не можете да ме обвинявате! Аз изгубих всичко!
— Господин Лоусън — с усилие каза тя, — случайно да си спомняте името на човека, който оглавяваше корпорацията, която притежаваше фабриката? Корпорацията, на която заехте парите. Наричала се е „Обединени услуги“, нали? Кой беше президентът?
— О, него ли? Да, помня го. Името му беше Лий Хънзейкър. Много ценен млад човек, който получи този ужасен удар.
— Къде е той сега? Знаете ли адреса му?
— Ами мисля, че е някъде в Орегон. Гранджвил, Орегон. Секретарката ми може да ви даде адреса му. Но не виждам от какъв интерес… Госпожице Тагарт, ако възнамерявате да се опитвате да се срещнете с господин Уесли Мауч, нека ви кажа, че господин Мауч придава особена тежест на моето мнение по въпроси, засягащи теми като железопътните компании и други…
— Нямам желание да виждам господин Мауч — каза тя и се изправи.
— Но тогава… не разбирам… Каква беше всъщност целта ви, за да дойдете тук?
— Опитвам се да намеря един човек, който е работил в компанията за двигатели „Двайсети век“.
— Защо искате да го намерите?
— Искам да работи за моята железопътна компания.
Той разтвори широко ръце, гледайки невярващо и леко възмутено.
— В такъв момент, когато толкова жизненоважни въпроси са на кантар, вие предпочитате да си губите времето, за да търсите служител? Вярвайте ми, съдбата на вашата железопътна компания зависи от господин Мауч много повече, отколкото от всеки служител, който можете да намерите.
— Довиждане — каза тя.
Беше се обърнала да излиза, когато той каза отривисто и високо:
— Нямате никакво право да ме презирате!
Тя спря и го погледна.
— Не съм изразявала никакво мнение.
— Аз съм съвършено невинен, тъй като изгубих парите си, изгубих всичките си собствени пари за добрата кауза. Мотивите ми бяха чисти. Не исках нищо за себе си. Никога не съм искал нищо за себе си. Госпожице Тагарт, гордо мога да кажа, че през целия си живот не съм изкарвал печалба!