Тя погледна осветените прозорци на влак №57 — за миг изпита облекчение при вида на едно победоносно достижение. Влак №57 щеше да тръгне по коловоза на линията „Джон Голт“, през градовете, през извивките на планините, покрай зелените семафори, където хората бяха стояли, аплодирайки го, през долините, където зарята се беше издигала в лятното небе. Сега свитъци останали листа висяха по клоните над покрива на влака и пътниците носеха кожи и шалове, докато се качваха. Движеха се небрежно, както човек се движи правейки нещо всекидневно — очаквайки със сигурност проява, която отдавна смятаха за даденост… Направихме го, помисли си тя, поне това направихме.
Случайният разговор на двама мъже някъде зад нея изведнъж привлече заспалото й внимание.
— Но законите не бива да се приемат толкова бързо.
— Това не са закони, а директиви.
— Значи е незаконно.
— Не е незаконно, защото Конгресът е приел закон, който му дава правото да издава директиви миналия месец.
— Не мисля, че директивите трябва да се запокитват по хората така, без предупреждение, като юмрук в носа.
— Няма време за лигавщини, когато става въпрос за критично положение в цялата страна.
— Но все пак не мисля, че е правилно, а те не се шегуват. Как ще се справи Риърдън, при условие, че тук пише…
— Какво ти пука за Риърдън? Той е достатъчно богат. Може да намери начин да направи всичко.
Тя скочи към първата будка за вестници, която видя и грабна вечерния вестник.
Беше на първа страница. Уесли Мауч, главният координатор на Бюрото за икономическо планиране и национални ресурси, „с изненадващ ход“, казваше вестникът, „и в името на критичното положение на нацията“, беше издал поредица от директиви, които бяха изредени в колона на страницата: на железниците в страната се нарежда да намалят максималната скорост на всички влакове до шейсет мили в час, да намалят максималната дължина на всички влакове до шейсет вагона, да пускат един и същи брой влакове във всеки щат от зона, съставена от пет съседни щата, като за целта цялата страна беше разделена на зони.
На стоманодобивните заводи в страната се нарежда да ограничат максималната продукция на всяка метална сплав до количество, равно на производството на другите метални сплави от другите заводи от същия клас на производствен капацитет и да доставят справедлив дял от всяка метална сплав на всеки клиент, който пожелае да я получи.
На всички производствени предприятия в страната, независимо от размера и вида им, се забранява да се местят от настоящето си местоположение, с изключение на случая, когато имат специално позволение за това от Бюрото за икономическо планиране и национални ресурси.
За да се компенсират железниците за допълнителните разходи, необходими за „смекчаване на процеса на преобразуване“, се налагаше за период от пет години мораториум върху плащането на лихви и главници по всички железопътни облигации, подсигурени и неподсигурени, конвертируеми и неконвертируеми.
За да се съберат средствата за персонала, който да приложи тези директиви, на щата Колорадо се налагаше специален данък, „тъй като този щат единствен е в състояние да помогне на по-нуждаещите се щати да понесат удара от критичното положение на нацията“, като данъкът представляваше пет процента от продажбите на едро на индустриалните концерни в Колорадо.
Никога не си беше позволявала вик като този, който се изтръгна от нея, тъй като смяташе за своя гордост това, че винаги го овладяваше сама. Но видя един мъж на няколко крачки, не забеляза, че е парцалив скитник, и извика, защото това беше апел към разума, а той беше човешко същество:
— Какво ще правим?
Скитникът се усмихна тъжно и вдигна рамене:
— Че кой е Джон Голт?
Не „Тагарт трансконтинентал“ стоеше в огнището на ужаса в ума й, нито пък мисълта за Ханк Риърдън, разпънат на дибата на инквизицията — мислеше за Елис Уайът. Изличавайки всичко друго, което изпълваше съзнанието й, без да оставя нито място за думи, нито време за чудене, като крещящ отговор на въпросите, които не беше започнала да задава, стояха две картини: неумолимата фигура на Елис Уайът пред бюрото й, която казваше: „Сега е във ваша власт да ме унищожите, може и да се наложи да си тръгна, но ако го направя, ще се уверя, че ще завлека и всички ви със себе си“, и буйството в тялото на Елис Уайът, когато разби чаша в стената.