Елис Уайът стоеше на един хребет и гледаше стъкления циферблат, забит в скалата. Той видя колата да спира долу и викна:
— Здрасти, Дагни! Идвам след минутка!
С него работеха още двама души: едър, мускулест работник, който се трудеше на една помпа, на половината път по стената, и младо момче на резервоара долу. Момчето беше русо с необичайно чисти форми на лицето. Тя беше сигурна, че го познава, но не можеше да си спомни къде го е виждала. То улови озадачения й поглед, усмихна се, и, сякаш за да й помогне, засвири леко, почти недоловимо, първите ноти от Петия концерт на Ричард Хали. Това беше младият спирач на „Комет“. Тя се засмя.
— Беше петият концерт на Ричард Хали, нали?
— Разбира се — отговори той. — Но мислите ли, че бих го казал на стачкоизменник?
— На кого?
— За какво ти плащам? — попита Елис Уайът, приближавайки; момчето се разсмя и се втурна обратно, за да грабне лоста, който беше пуснало за миг. — Госпожица Тагарт не можеше да те уволни, ако се шляеш без работа. Но аз мога.
— Това беше една от причините да напусна железницата, госпожице Тагарт — каза момчето.
— Знаеше ли, че съм го откраднал от теб? — каза Уайът. — Той беше най-добрият ти спирач, е сега е моят най-добър механик, но нито един от двама ни няма да го задържи завинаги.
— А кой тогава?
— Ричард Хали. Музиката. Той е най-добрият ученик на Хали.
Тя се усмихна.
— Разбрах, това е място, където се наемат само аристократи за най-противната работа.
— Вярно, всички са аристократи — каза Уайът, — защото знаят, че няма такова нещо като противна работа — има само противни хора, които не искат да я вършат.
Работникът ги гледаше и слушаше с любопитство. Тя погледна нагоре към него — изглеждаше като шофьор на камион — и затова го попита:
— А вие какъв бяхте навън? Професор по сравнително езикознание, предполагам?
— Не, госпожо — отговори той. — Шофьор на камион — и добави: — Но не исках да остана такъв завинаги.
Елис Уайът се любуваше на мястото около тях с някаква младежка гордост, жадна за признание: това беше гордостта на домакин на официален прием в салон, а жаждата — на художник при откриването на изложбата му в галерия. Тя се усмихна и попита, сочейки машините:
— Петрол от шисти?
— Аха.
— Това ли е процесът, над който работеше, докато беше на Земята? — каза го неволно и се учуди донякъде на собствените си думи. Той се засмя.
— Докато бях в ада — да. Сега съм на Земята.
— Колко произвеждаш?
— Двеста барела на ден.
Тъжна нотка се промъкна в гласа й:
— Това е процес, с който някога възнамеряваше да пълниш по пет влака с цистерни на ден.
— Дагни — сериозно каза той и посочи цистерната, — един галон струва повече от цял влак в ада — защото това е мое, цялото, всяка капка, и ще бъде похарчено единствено за мен.
Той вдигна изцапаната си ръка, показа мазните петна като съкровище, а черната капка на върха на пръста му проблесна на слънцето като скъпоценен камък.
— Мое — каза той. — Позволила си им да те победят, като те накарат да забравиш какво означава тази дума. Как я усещаш сега? Трябва да си дадеш шанс да я научиш отново.
— Скрил си се в някаква дупка в пустошта — сурово каза тя — и произвеждаш двеста барела петрол. При условие, че можеше да наводниш света.
— За какво? За да храня мародерите?
— Не! За да спечелиш състоянието, което заслужаваш.
— Но сега аз съм по-богат, отколкото в онзи свят. Какво е богатството, ако не средство за увеличаване на живота? Има два начина, по които може да се постигне: или като се произвежда повече, или като се произвежда по-бързо. И точно това правя аз: произвеждам време.
— Какво искаш да кажеш?
— Произвеждам всичко, от което имам нужда, работя, за да подобря методите си, и всеки час, който спестявам, е час, добавен към живота ми. Отнемаше ми пет часа да напълня тази цистерна. Сега ми отнема три. Двата, които съм спестил, са мои — толкова безценно мои, колкото ако бях преместил гроба си с два часа напред за всеки пет, които ми остават. Това са два часа, освободени от една задача, за да бъдат инвестирани в друга — още два часа, в които да работя, да раста, да се движа напред. Това е спестовната сметка, която трупам. Има ли някакъв сейф, който да може да запази тази сметка във външния свят?