— Вие ли започнахте тази стачка? — попита тя.
— Да.
Той се изправи, застана с ръце в джобовете, с осветено лице. И тя го видя да се усмихва с леката, лишена от усилия, неумолима радост на увереността.
— Слушали сме толкова много за стачки — каза той — и за зависимостта на необикновения човек от обикновения. Слушали сме ги да казват, че индустриалецът е паразит, че работниците му го издържат, създават богатството му, правят лукса му възможен и какво ще стане с него, ако те го напуснат? Добре, предлагам да покажем на света кой от кого зависи, кой кого издържа, кой е източникът на богатството, кой чия прехрана създава и какво се случва, ако единият си тръгне.
Прозорците вече бяха станали на тъмни правоъгълници, в които се отразяваха само искрите на запалените цигари. Той взе една от масата до себе си и на огънчето на кибритената клечка тя видя златен проблясък — знака на долара — между пръстите му.
— Аз напуснах, присъединих се към него и започнах стачката — каза Хю Акстън, — защото не можех да споделям професията си с хора, които твърдят, че квалификацията на интелектуалеца се състои в това да отрича съществуването на интелекта. Хората не биха наели водопроводчик, който се опитва да докаже професионализма си с твърдението, че няма такова нещо като водопровод. Но очевидно същите стандарти за предпазливост не важат за философите. Обаче научих от ученика си, че именно аз съм направил това възможно. Когато мислителите приемат онези, които отричат съществуването на мисленето, като други мислители от различна мисловна школа, те постигат унищожаване на ума. Отстъпват на врага основната му предпоставка, и така дават одобрението на разума на пълната деменция. Основната предпоставка е абсолют, който не позволява сътрудничество с нейната противоположност и не толерира никаква търпимост. По същия начин и поради същата причина, поради която банкерът не приема и не използва фалшиви пари, защото иначе им дава одобрението, почтеността и престижа на банката си, също както той не може да отстъпи пред исканията на фалшификатора за търпимост спрямо една проста разлика в мненията, така и аз не мога да отстъпя титлата професор на доктор Саймън Причът или да се съревновавам с него за умовете на хората. Доктор Причът няма какво да вложи на сметката на философията, освен декларираното си намерение да я разруши. Той се опитва — чрез отричането му — да напредне на гърба на силата на разума. Опитва се да отпечата знака на разума върху плановете на грабливите си господари. Опитва се да използва престижа на философията, за да си купи поробване на мисълта. Но този престиж е като сметка, която може да съществува дотогава, докато аз съм там и подписвам чековете. Нека се справи без мен. Нека той и тези, които са му поверили умовете на децата си, да получат точно това, което искат — свят от интелектуалци без интелект и мислители, които твърдят, че не могат да мислят. Отстъпвам им го. Подчинявам се. И когато видят абсолютната реалност на неабсолютния си свят, мен няма да ме има там и аз няма да плащам цената на техните противоречия.
— Доктор Акстън напусна заради принципа на стабилното банкиране — каза Мидас Мълиган. — Аз напуснах заради принципа на любовта. Любовта е върховната форма на признание, което човек дарява на висшите ценности. Именно случаят Хънзейкър ме накара да си тръгна — случаят, в който един съд ми нареди да почитам като първостепенно право над средствата на моите вложители исканията на онези, които могат да докажат, че нямат никакво право да претендират за тях. Наредиха ми да предам пари, спечелени от хората, на един негоден мръсник, чиято единствена претенция се състоеше в неспособността му да ги спечели. Аз съм роден във ферма. Познавам значението на парите. През живота си съм си имал работа с много хора. Наблюдавал съм ги как израстват. Направил съм състоянието си с това, че съм можел да откривам определен тип хора. Онзи тип, който никога не иска от теб доверие, надежда и милостиня, а ти предлага факти, доказателства и печалба. Знаете ли, че инвестирах в бизнеса на Ханк Риърдън, когато се издигаше, когато тъкмо си беше пробил път извън Минесота и купуваше стоманодобивния завод в Пенсилвания? Е, когато видях съдебната заповед на бюрото си, получих видение. Видях една картина, и то толкова ясно, че тя промени възгледите ми за всичко. Видях ясното лице и очите на младия Риърдън каквито бяха, когато го срещнах за пръв път. Видях го да лежи в подножието на олтар, а кръвта му да тече по земята — а на олтара стоеше Лий Хънзейкър, със слузестите си очи, и хленчеше, че никога не е имал шанс… Странно е колко прости стават нещата, след като веднъж ги видиш ясно. Не беше трудно да затворя банката и да си тръгна — за пръв път виждах за какво съм живял и какво съм обичал.