Тя погледна съдията Нарангансет.
— Вие напуснахте след същия случай, нали?
— Да — каза съдията. — Напуснах, когато апелативният съд обърна присъдата ми. Целта, с която избрах работата си, беше решимостта ми да бъда страж на правдата. Но законите, които ме караха да прилагам, ме правеха изпълнител на най-дивата несправедливост. От мен се искаше да използвам сила, за да нарушавам правата на обезоръжени хора, които заставаха пред мен, за да търсят защита на правата си. Страните по делото се подчиняват на присъдата на трибунала единствено с предпоставката, че има обективно правило за поведение, което и двете страни приемат. Тогава видях, че единият трябваше да се съобразява с това, но не и другият, единият трябваше да се подчинява на правило, а другият да предявява произволно искане — своята нужда — и законът трябваше да застане на страната на каприза. Справедливостта се изразяваше само в това да се подкрепя несправедливостта. Напуснах, защото нямаше да понеса да чуя думите: „Ваша чест“, отправени към мен от почтен човек.
Погледът й се премести бавно към Ричард Хали, сякаш едновременно молеше и се боеше да чуе неговата история. Той се усмихна.
— Щях да простя на хората за моята битка — каза Хали. — Но вижданията им за успеха ми не можех да простя. Не бях изпитал омраза през всичките тези години, в които ме бяха отхвърляли. Ако работата ми беше новаторска, трябваше да им дам време да се научат, ако се гордеех с това, че пръв съм пробил път към някаква собствена висота, нямах право да се оплаквам от това, че другите ме следват твърде бавно. Това си казвах през всичките тези години, освен през онези нощи, когато не можех нито да чакам, нито да вярвам, когато крещях „защо?“, но не намирах отговор. Сетне, през една нощ, когато те решиха да ме аплодират, аз застанах пред тях на сцената на един театър с мисълта, че това е моментът, за който съм се борил, който съм искал да почувствам. Но не чувствах нищо. Виждах всички нощи зад себе си, чувах онова „защо?“, което все още нямаше отговор, и техните аплодисменти изглеждаха толкова празни, колкото и пренебрежението им. Ако ми бяха казали „Съжаляваме, че закъсняхме, благодарим, че ни изчакахте“, аз нямаше да искам нищо друго, а те щяха да получат всичко, което можех да им дам. Но това, което видях по лицата им и начина, по който ми говореха, докато се тълпяха да ме хвалят, беше тъкмо онова, което чувах да набиват в главите на хората на изкуството — само дето никога не бях вярвал, че някой може наистина да го мисли. Като че казваха, че не ми дължат нищо, че тяхната глухота ми е дала морална цел, че мой дълг е бил да се боря, да страдам, да понасям заради тях цялото презрение, високомерие, неправда, мъчение, което те са решили да хвърлят върху мен, да ги понасям, за да ги науча да се наслаждават на труда ми, и че това е тяхно справедливо право и моя подходяща цел. И тогава разбрах природата на мародерите по дух — нещо, което никога не съм бил в състояние да си представя. Видях ги как бъркат в душата ми, точно както бяха бръкнали в джоба на Мълиган, и искат да си присвоят ценността на моята личност, точно както бяха се опитали да си присвоят неговото богатство. Видях наглата злоба на посредствеността, която самохвално издига собствената си празнота като бездна, която трябва да бъде запълнена с труповете на по-добрите. Видях ги да се опитват, също както се опитваха да смучат парите на Мълиган, да изсмукват часовете, в които пишех музиката си, както и това, което ме беше накарало да я напиша — опитваха се да изгризат пътя си до самоуважението си, като изтръгнат от мен признанието, че те са целта на моята музика, така че именно заради моето постижение не те ще са признали моята ценност, а аз ще съм се поклонил на тяхната… Именно в онази нощ положих клетва никога да не им позволявам да чуят нито една моя нота. Когато напуснах театъра, улиците бяха празни, аз си тръгнах последен. И тогава видях един човек, когото никога не бях виждал преди, да ме чака под светлината на една улична лампа. Нямаше много за казване. Но концертът, който му посветих, се нарича „Концерт на освобождението“.
Тя погледна другите.