— Гост или затворник съм тук? — попита тя.
— Изборът ще бъде ваш, госпожице Тагарт.
— Не мога да избирам, когато си имам работа с непознат.
— Но вече не е така. Не нарекохте ли цяла железопътна линия на мен?
— О! Да… — беше леко разтърсване от друга връзка, която си дойде на мястото. — Да, аз… — тя гледаше високата фигура с изсветляла от слънцето коса, със сдържана усмивка в безмилостно наблюдателните очи — отново виждаше борбата си да построи линията и летния ден, в който беше тръгнал първият влак — и си мислеше, че ако някоя човешка фигура изобщо можеше да бъде избрана за емблема на линията, то това беше тази фигура. — Да… така беше… — сетне, спомнила си и останалото, добави: — Но аз я нарекох на името на враг.
Той се усмихна.
— Тъкмо това е противоречието, което трябваше да разрешите рано или късно, госпожице Тагарт.
— Но нали именно вие… разрушихте моята линия…
— А, не. Противоречието го направи.
Тя затвори очи и след миг попита:
— Всички тези истории, които съм чувала за вас — кои от тях бяха истински?
— Всички.
— Вие ли ги разпространихте?
— Не. Че за какво? Никога не съм искал да се говори за мен.
— Но знаете, че сте станали легенда?
— Да.
— Младият изобретател от фабриката за двигатели „Двадесети век“ е единствената истинска версия на легендата, нали?
— Онази, която е конкретно истинска — да.
Тя не можеше да го каже безразлично; все още беше задъхана и гласът й пропадна в шепот, когато попита:
— Двигателят… двигателят, който намерих… вие ли го направихте?
— Да.
Тя не можа да удържи пламенността, с която изправи глава.
— Тайната на трансформацията на енергията… — започна тя и спря.
— Мога да ви я разкажа за петнадесет минути — каза той в отговор на отчаяната молба, която тя не беше произнесла. — Но няма сила на земята, която да може да ме насили да го направя. Ако разбирате това, ще разберете всичко, което ви озадачава.
— Онази нощ… преди дванадесет години… една пролетна нощ, когато сте излезли от една среща с шест хиляди убийци — и тази история е истинска, нали?
— Да.
— Казали сте им, че ще спрете двигателя на света.
— Така и стана.
— Какво сте направили?
— Нищо не съм правил, госпожице Тагарт. И в това е цялата ми тайна.
Тя го погледна мълчаливо. Той стоеше и чакаше, сякаш можеше да чете мислите й.
— Разрушителят… — каза тя с удивен и безпомощен тон.
— … най-злото същество, което някога е съществувало — каза той с тон, сякаш я цитираше, и тя разпозна собствените си думи, — човекът, който източва мозъците на света.
— Колко внимателно сте ме наблюдавали — попита тя, — и колко време?
Беше само мигновена пауза, очите му бяха неподвижни, но й се стори, че погледът му е напрегнат, сякаш я наблюдаваше със специално внимание, и тя улови особен, напрегнат тон в гласа му, когато той отговори тихо:
— Години наред.
Тя затвори очи, отпусна се и се предаде. Почувства странно, ведро безразличие, сякаш изведнъж искаше само комфорта да се предаде на безпомощността. Докторът, който пристигна, беше сивокос мъж с меко, замислено лице и категорични, дискретно уверени маниери.
— Госпожице Тагарт, мога ли да ви представя доктор Хендрикс? — попита Голт.
— Нима това е доктор Томас Хендрикс? — ахна тя с неволната грубост на дете; името беше на велик хирург, който се беше оттеглил и изчезнал преди шест години.
— Да, разбира се — каза Голт.
Доктор Хендрикс й се усмихна в отговор.
— Мидас ми каза, че госпожица Тагарт трябва да бъде лекувана от шока — не този, който е преживяла, а от тези, които я очакват.
— Ще ви оставя да го направите — каза Голт, — докато отида до пазара да купя храна за закуска.
Тя наблюдаваше бързата ефикасност на работата на доктор Хендрикс, докато преглеждаше раните й. Беше донесъл предмет, какъвто тя никога не беше виждала преди: преносим рентген. Научи, че е разкъсала хрущяла на две ребра, че си е навехнала глезена, ожулила е дълбоко едно коляно и един лакът и е получила няколко лилави охлузвания по тялото си. Докато ловките, компетентни ръце на доктор Хендрикс я превързаха с бинтове и стегнат лейкопласт, тя почувства, че ако тялото й беше двигател, и той сега се проверяваше от експерт-механик, нямаше да има нужда от повече грижи.