— Всъщност ви питах за недостига на петрол тук, в института. Температурата, която се поддържаше в тази сграда цяла зима, беше възмутителна. Казаха ми, че трябва да се пести петрол. Несъмнено трябваше да се погрижите това място да бъде задоволително снабдено с такива неща като гориво и да го направите по-ефикасно.
— О, това ли имахте предвид, доктор Стедлър! Толкова съжалявам! — думите бяха придружени с ведра усмивка на облекчение на лицето на доктор Ферис и той отново придоби грижлив маниер. — Искате да кажете, че температурата е била толкова ниска, че да ви причини дискомфорт?
— Искам да кажа, че едва не умрях от студ.
— Но това е непростимо! Защо не са ми казали? Моля приемете личното ми извинение, доктор Стедлър, уверявам ви, че никога повече няма да ви бъде причинявано подобно неудобство. Единственото извинение, което мога да дам за отдела по поддръжката, е, че недостигът на гориво не се дължи на тяхната немара, а — о, разбирам напълно, че едва ли искате да знаете и че такива неща не бива да ангажират безценното ви внимание; но, видите ли, недостигът на гориво миналата зима беше криза, която засегна цялата нация.
— Защо? За Бога, не ми казвайте, че тези нефтени полета на Уайът са били единственият източник на петрол в страната!
— Не, не, но внезапното изчезване на основен доставчик предизвика безпорядък на целия нефтен пазар. Така че правителството трябваше да поеме контрола и да наложи петролни квоти на страната, за да защити основните предприятия. Получих необичайно висока дажба за института, и то единствено чрез специалното благоволение на някои много специални връзки, но се чувствам отвратително виновен, ако не е било достатъчно. Уверявам ви, че няма да се повтори. Извънредното положение е само временно. Следващата зима ще върнем кладенците на Уайът в производството и условията ще се нормализират. Освен това, що се отнася до института, взех мерки пещите да преминат на въглища и това щеше да стане следващия месец, но леярната „Стоктън“ в Колорадо затвори внезапно, без предупреждение. Те правеха части за нашите пещи, но Андрю Стоктън се пенсионира неочаквано и сега трябва да чакаме племенникът му да отвори отново завода.
— Разбирам. Е, вярвам, че ще се погрижите за това наред с всичките си други ангажименти — доктор Стедлър сви рамене с раздразнение. — Защото е смешно — при всички тези технологични проекти, които една научна институция трябва да изпълнява за правителството.
— Но, доктор Стедлър…
— Знам, знам, не може да се избегне. Между другото, какво е Проектът X?
Очите на доктор Ферис се приковаха в него — странен, ясен, буден поглед, който изглеждаше поразен, но не и уплашен. — Откъде сте чули за Проекта X, доктор Стедлър?
— Чух няколко момчета да говорят за него с мистериозния вид на любители-детективи. Казаха ми, че е нещо много секретно.
— Точно така, доктор Стедлър. Това е изключително секретен изследователски проект, който правителството ни довери. И е от изключителна важност вестниците да не чуят и дума за него.
— Откъде е този хикс?
— Ксилофон. Проект „Ксилофон“. Това е кодово име, разбира се. Отнася се до звук. Но съм сигурен, че няма да ви заинтригува. Това е чисто технологично начинание.
— Да, спестете ми историята. Нямам време за технологичните ви начинания.
— Мога ли да ви изтъкна, че би било разумно да се въздържаме да споменаваме думите „Проект X“ пред когото и да е, доктор Стедлър?
— Да, добре, добре. Трябва да кажа, че не ми харесват подобни дискусии.
— Но разбира се! А аз не бих си простил, ако допусна вашето време да бъде отнето с подобни грижи. Бъдете сигурен, че можете спокойно да го оставите на мен — той се накани да става.
— И така, ако това е била причината да искате да ме видите, уверявам ви, че…
— Не — бавно каза доктор Стедлър. — Не това е причината да искам да ви видя.
Доктор Ферис не започна да задава въпроси, не предложи услугите си — седеше и чакаше.
Доктор Стедлър се протегна и бутна книгата от ъгъла към средата на бюрото си с надменно перване на ръката.
— Бихте ли ми казали какъв е този цинизъм?
Доктор Ферис не погледна книгата, а задържа погледа си върху Стедлър неприятно дълго, сетне се облегна назад и каза със странна усмивка:
— За мен е чест, че сте направили такова изключение заради мен и сте чели една популярна книга. Това произведение се продаде в двайсет хиляди бройки за две седмици.
— Прочетох го.