В сърцето му напираха и болката, и желанието час по-скоро да се прекратят тези терзания и от дълго време той се измъчваше вече с мисълта да разкрие на момичето своята любов, ала страхът от отказ го караше непрекъснато да я отлага. Той съзнаваше, че в случай на отказ, трябва да си отиде завинаги от Марина, трябва може би да си отиде завинаги и от този свят. За такъв голям риск Джими не намираше у себе си достатъчно сили. И все пак това обяснение дойде. Дойде някак случайно, против волята му, но с неотразимата властност на неизбежното.
От известно време светът около него се вълнуваше от едно ново откритие, на което Джими не бе обърнал голямо внимание, защото за него то беше еднакво чудно и еднакво далечно както всичките тези чудеса, които го заобикаляха. Преди десет години се бе завърнал от дълго пътешествие един от онези изумителни разузнавачи на космоса, за които Джими чуваше твърде фантастични неща. Това бяха огромни самоуправляващи се ракети, които в продължение на десетилетия изминаваха по права линия из вселената разстояния, каквито могат да се отчитат само с астрономически величини и стигнали до набелязания предел, автоматически се връщаха обратно. Навлезли отново в слънчевата система, тяхното управление се поемаше от наблюдателниците на Земята и Марс, които осигуряваха кацането им. Твърде малко на брой от тези ракети се завръщаха в родината си, защото техните пътища минаваха през неизброими и незнайни препятствия, през тайнствените звездни мъглявини и стигаха чак далечните съзвездия. Ето защо всеки завърнал се разузнавач предизвикваше на Земята истинска сензация, разкриваше на хората нови тайни на вселената. Неговите микрофотоапарати, които заснимваха автоматично целия път, разкриваха пред очите на специалисти и неспециалисти чудния живот на един къс от звездния мир. Неговите уреди зарегистрирваха хиляди ценни и неизвестни подробности на условията, при които се е извършвало движението и най-сетне самото му завръщане показваше, че в тази посока би могла да се движи с по-малък риск и експедиция от хора.
Звездният разузнавач, който беше се завърнал преди около десет години, покрай другото обаче донесе със себе си новини, които развълнуваха хората с необичайна сила. През време на обратния си път, той беше пресякъл в много голяма близост орбитата на една известна досега само от математически изчисления голяма планета, обикаляща звездата Проксима-Алфа от съзвездието Центавър. Върху проявените ленти с поразителна яснота бяха се отпечатали контурите на тази планета и донесените данни караха астролозите единодушно да твърдят, че тази планета прилича по всичко на Земята и че на нея е възможно да има необходимите условия за съществувание на органичен живот.
Няколко месеца след завръщането на този разузнавач в посока на планетата отлетя нова ракета с далечно управление. Тя носеше на борда си събрана в една грамадна танкета подвижна автоматична наблюдателница и лаборатория. Ракетата трябваше да кацне на новооткритата планета и да стовари танкетата, която, движейки се самоходно, щеше да предава чрез собствен радиотелевизорен предавател всички данни по състава и температурата на атмосферата и изгледи от местността, през която ще се движи. С такива танкети някога човекът за пръв път бе разгледал отблизо природата на Марс и на Луната и за пръв път сега такава танкета щеше да кацне извън слънчевата система.
След толкова години, най-после бяха наближили датата и часът, когато танкетата щеше да започне своите предавания. Тези предавания, благодарение на мощните препредавателни станции на Луната и Марс, всеки човек можеше да наблюдава по домашния си телевизор.