— Драги зрители — каза тъжно той. — Ще прекъснем общото предаване, тъй като танкетата е престанала да се движи. Вероятно е попаднала в единственото трудно преодолимо за нея препятствие — някакво тресавище. В случай че тя излезе оттам, ще продължим нашите предавания. Но и това, което тя ни показа, е, струва ни се, достатъчно, за да изпълни сърцата на хората с нови надежди. Довечера от двадесет и един часа ще ви предадем първите коментари на астролозите. Сега заповядайте на концерта на бостонските филхармонисти!
„По дяволите и вашите филхармонисти!“ — изруга Джими и затвори телевизора. Той беше ядосан, че танкетата така неочаквано и така скоро завърши своя път. Наистина това, което беше видял, само по себе си надминаваше може би и най-смелите очаквания, ала въпросът, който вълнуваше човечеството от хилядолетия насам си остана неразрешен и го изпълваше само с нови, още по-нетърпеливи догадки. Имаше ли хора на тая планета? Имаше ли въобще подобни на човека същества някъде из вселената?
Джими се облече и излезе. Не му се седеше в къщи. Искаше му се да сподели с някого впечатленията си. Улиците гъмжеха от народ. За разлика от друг път сега пешеходците бяха много повече. Като че ли всички бяха оставили колите си, за да си дадат среща из облените в оскъдна зимна светлина улици, из ресторанти и сладкарници. Навсякъде се чуваха разговори, гръмогласни и оживени. Джими надаваше тук-таме ухо, за да чуе нещо. Хората се надвикваха, говореха едновременно. Всички бяха видели едно и също нещо, ала всекиму се струваше, че е видял повече от другите, че е забелязал нещо, което другите не са забелязали.
Джими влезе в близката кафе-сладкарница, където понякога закусваше. Тя беше претъпкана и той едва успя да намери свободен стол край една голяма маса. Десетина възрастни мъже и жени седяха около чашите с димящо шоколадово кафе и коментираха пътуването на танкетата. Никой не му обърна внимание. Той си поръча кафе и се заслуша в бурния спор на компанията.
По едно време шумът в салона се усили. Някой беше дошел и носеше със себе си броеве от първите извънредни издания на вестниците. Зачетоха ги колективно по масите. Вестниците не съобщаваха нищо повече от това, което всеки беше видял, ала всички слушаха внимателно. Само от време на време някой всезнайко прекъсваше четенето с презрителни забележки по адрес на журналистите. После един наперен момък се покачи на стола си и запляска с ръце, като молеше да го изслушат. Впериха очи към него. Той каза, че току-що един негов приятел от обсерваторията му съобщил нещо много важно. Около танкетката са прелетели някакви прилични на големи прилепи животни. Появило се е и едно влечуго с необикновени размери.
Думите на момъка накараха залата да забучи още по-силно.
— Има хора — викаше един посивял старик на масата, където беше седнал Джими. — Слушайте какво ви казвам! Хора има. Това беше истинско селище. А очите… очите, там в гората могат да бъдат само човешки очи.
Някой му възрази, като каза, че трябва да изчакат съобщението на специалистите.
— Те да не са видели повече от нас? — намеси се в спора жената на старика. — Та не видяхте ли, че кракът, дето мина покрай екрана, беше човешки крак?
Другите се засмяха. Очевидно на всички се искаше там да има някакви човеци, но все пак това трудно можеше да се приеме изведнъж. И то след такива неубедителни доказателства.
Джими допи кафето си и излезе. Взе вестници от близкия киоск, където също се трупаха хора, ала в коментарите и набързо написаните репортажи нямаше нищо интересно. Много по-интересни бяха разговорите на хората. До вечерта той успя да чуе толкова странни и смайващи мнения, че макар отначало те да му се струваха смешни, после го объркаха и сам не знаеше вече какво е видял и какво не. И беше почти убеден в съществуването на хора на планетата. Едни твърдяха, че очите зад дървото не са били очи, а лещи на старовремски бинокъл. От тия, които са се употребявали на земята преди стотина години. А щом има бинокъл, значи е имало и човек зад него. Друг настояваше, че съвсем ясно е видял на исполинския крак нещо като кожена обувка. А една жена разказваше с умиление как видяла между колибите да играят дечица.
Джими се смееше и ругаеше мислено, ала беше сам така запален, че когато се намесваше в разговорите, неволно измисляше нови подробности, каквито екранът не бе показал. Той дори съвсем сериозно влезе в спор с човека, който беше видял бинокъла, и каза, че е възможно това да не е бинокъл, а обикновени очила. Веднага се намериха хора да го подкрепят. Когато се съберат накуп много хора, винаги се намират такива, които са готови да потвърдят и най-абсурдните твърдения. Да, казаха те, от толкова близко човек няма да гледа с бинокъл. Този човек е навярно късоглед и се е приближил така зад дървото, та да може по-добре да разгледа танкетата, която за него представлява, разбира се, истинско чудо.