Едно от големите гангстерски обединения, което притежаваше под една или друга форма много локали в Чикаго, бе хвърлило отдавна око на ресторанта на Кук, обаче изчакваше той да се развие и да си спечели постоянна клиентела. И когато този ресторант доби солидно реноме, когато започна да го посещава дори и търговския елит на града, един ден при бащата на Джими се явиха двама млади, елегантно облечени господа и му предложиха да купят ресторанта. Старият Кук беше така изненадан от това предложение, че дори не обърна внимание на едрата сума, която споменаха купувачите. Като видяха, че собственикът не е склонен да продава, любезните млади господа смениха изражението на лицата си и заявиха, че е по-добре сега да им го продаде на прилична цена, отколкото след две седмици сам да ги моли да го купят на половината стойност. Собственикът не можа да разбере какво искат да кажат и съвсем не взе това за сериозна заплаха, но беше така възмутен от нахалството им, че извика келнерите и ги изгони.
Още на другия ден в един от големите местни вестници се появи съобщение, че едно многодетно семейство, което се хранило в ресторанта на Кук, се отровило от развалено месо и умряло сред адски мъчения. Не закъсня да дойде и полицията. Тя направи дълго обследване и накрая установи, че не се е случило нищо подобно, ала никой вестник не отпечата опровержението, което Кук в стотици екземпляри разпрати до редакциите. За кратко време Кук изгуби три четвърти от постоянните си и най-добри посетители. Очевидно те не обичаха да ходят в ресторанти, където влиза полицията и където се готви развалено месо.
Скоро и случайните клиенти, които се отбиваха да обядват или да вечерят, започнаха с възмущение да стават от масите, недовършили храненето си и без да плащат. Някой незабелязано стриваше с крак върху килимите смрадливи бомбички — малки стъклени топчета, пълни със сяроводород, които ужасно миришеха на развалени яйца. Кук предупреди полицията, ала злосторникът не можа да бъде хванат. Такива бомбички се появиха и пред самия ресторант, така че минувачите още отдалеч запушваха носовете си и се отбиваха на другия тротоар. Горкият собственик не можеше да си намери място от мъка. И затова, когато видя веднъж двамата млади елегантни мъже да влизат отново в неговия кабинет, първата му работа беше да извика полицията. Този път младите мъже не промениха изражението на лицата си. Те спокойно останаха на мястото си, като не преставаха да го увещават да им продаде ресторанта, докато бяха арестувани. Дори и след това те се сбогуваха най-любезно с изпълнения от жажда за мъст Кук. А вечерта се случи нещо страшно. От някаква профучала по улицата кола изхвръкна една ръчна граната и с трясък разби цялата фасада на ресторанта — и големите витрини, и неоновата фирма, и въртящите се стъклени врати.
На другата сутрин Кук стоеше пред развалините, побелял и състарил се за една само нощ. Изведнъж пред него изникнаха двамата елегантни млади господа.
— Хъм, неприятна работа! — цъкна единият печално с език.
— Ама… как? Нали вие… бяхте арестувани… — едва успя да промълви Кук.
— Пуснаха ни. Та ние сме само честни купувачи! Но не мислете, че ви се сърдим за това. Как е сега, ще сключим ли сделката?
Кук ги изгледа, махна отчаяно с ръка и ги покани да влязат.
— Вие разбирате, при това положение не можем да ви предложим предишната цена — говореше му любезно единият, докато отиваха в канцеларията. — Трябва да правим ремонт, клиентела нямате…
Две седмици по-късно Кук разпродаде и другите имоти, които имаше, и напусна злощастния за него град. Преди това той отиде да се прости с любимия си ресторант, за който беше получил едва една трета от парите, вложени в него. Ресторантът имаше отново предишния си вид, неоновата фирма сияеше сега още по-ярка и по-голяма, а вътре бе пълно с посетители, защото няколко вестници едновременно чак сега поместиха опровержението за случката с многодетното семейство и посветиха не малко възторжени редове на този стар и реномиран локал.
Кук реши да възстанови своя живот в Нюйорк. Ала годините бяха тежки и той не беше вече така млад и предприемчив. Опита се да играе на борсата, но там имаше много и по-големи хитреци от него. Загуби. Вложи останалите си пари в едно акционерно дружество, което неочаквано скоро фалира. Ударите се сипеха един след друг върху нещастната му глава и тя не издържа. Наложи се да приберат собственика й в една от известните нюйоркски лудници. Няколко месеца преди това бе починала вярната му и добра съпруга.