Той беше направил на крака на загиналия близко до стъпалото един съвсем малък разрез и леко натискаше с пинцета кожата. От разреза се изцедиха няколко капки необикновено гъста, но ясно червена като нормална артериална кръв течност. Всички наведоха глави над крака.
— Дааа — проточи академикът и отметна с глава дългите си коси. — Кажете какво мислите вие, другари! Хайде, докторе, да чуем твоята хипотеза!
— Нямам никаква хипотеза — отвърна младият учен и както лицето, така и гласът му беше по момчешки смел и звънък. — Аз бих му прикачил изкуствено сърце, бих се опитал да разредя кръвта, бих я източил под налягане, след това ще му пусна нова кръв, ще впръсна пет ампули витастимулин К и ще чакам той да ми каже: добър ден, докторе.
— Хубаво нещо е младостта — каза усмихнат Северски. — Зная, докторе, че ти си съживил не един мъртвец, но мисля, че има разлика дали той е умрял преди ден-два, или преди двеста години.
— Вие сам признахте, че изглежда като да е умрял преди минута.
— И сега признавам, но все пак…
Замълчаха отново, потънали в трескави догадки и предположения. Само младоликият доктор като че ли не можеше да мисли спокойно с отпуснати ръце. Той откъсна внимателно парченце кожа от разреза на крака и я лепна върху едно стъкълце. Извади от своя куфар един портативен микроскоп с електронен екран и постави в него препарата. На екрана светнаха няколко уедрени клетки човешка тъкан.
— Изумително! Ето, другарю Северски, напълно нормална клетка! Нито следа от замръзване. Водата не се е заледила, а се е желирала. Никаква повреда на кръвоносните съдове, протоплазмената обвивка — здрава.
— Хъм — Северски дълго се взира в микроскопа, после погледна към Бентам не без известно подозрение. — Кажете, другарю, наистина ли намерихте този труп под ледовете?
Геофизикът неволно се изчерви.
— Но как може, другарю Северски? Нима мислите, че…
— Не, моля ви се, аз не исках да ви обидя. Всичко това е така необяснимо и загадъчно, нали разбирате? Тогава, другари — обърна се той с колебание към колегите си, — не ни остава нищо друго, освен да предположим, че… Простете, мен просто ми е трудно да го изрека… Че тук се касае за един необясним засега случай на анабиоза.
— Точно така! — потвърди звънко младият доктор. — Всички признаци говорят за това.
— Невъзможно! — възкликна един мургав мъж, в чиято възжълта мургавина се долавяше недалечно родство с някои представители на китайската раса. — Повече от двеста и петдесет години учените се занимават с анабиозата. Доказано е недвусмислено, че естествената анабиоза при по-висшите същества е въобще изключена.
— Няма невъзможни неща — каза вече по-твърдо Северски. — Защо, професоре, не предположите, че под влиянието на редица неща, които засега не са ни известни, както не са ни известни и точните обстоятелства, при които е настъпила смъртта… Защо не предположите, че е настъпило именно това, което ние напразно се стремим да постигнем вече толкова време? Ако можеше да възкресим този човек, той би ни казал вероятно интересни неща. Но струва ми се, че и така ще ги узнаем, като изучим добре трупа. И… може би това ще ни доведе до едно ново крупно откритие. Та вижте, нима всичко това не ви прилича на истинско анабиотично състояние?
— Не зная, може би… — измънка професорът. — Нека проверим състава и състоянието на кръвта, нека видим добре кръвните и мускулни клетки!…
— Другарю Северски — намеси се с юношеска възторженост младият доктор. — Позволете да опитам! Дори нищо да не стане, трупът няма да се повреди от това.
Старият учен се усмихна:
— Чувате ли го как се изразява този млад човек? Дори нищо да не станело. Вие, момко, като че ли не допускате тази възможност? — лицето му изведнъж стана сериозно. Други мисли бяха прекъснали снизходителната му насмешка. — Естествено, би могло да се опита. Но докато го пренесем до Москва или дори в най-близката специална клиника на Огнена земя, вероятно ще стане още по-късно. Вие знаете, че при неподходящи условия за възвръщане живота от анабиотично състояние смъртта е въпрос на минути.
— Аз бих могъл и тука. Всичко най-необходимо нося със себе си. Ей сега ще изтичам до колата.
Северски отвори уста да го спре, но хирургът беше вече изхвръкнал навън.
— Е — каза той, като вдигна победен ръце. — Не ни остава нищо друго, освен да се приготвим да му асистираме. — Той огледа критично голямата лаборатория, която беше предназначена за съвсем други научни цели. — И тука може. Каквото и да направим, пакост поне няма да бъде.