— С ТР 7–58–24.
— Страхувам се, че такъв номер сега няма.
— Как да няма? Сигурен съм.
— Да опитаме — рече колебливо Бентам.
Той натисна един бутон. Екранчето светна, избистри се и на него цъфна едно румено моминско лице.
— Заповядайте, другари!
— Моля ви, дайте ни номер ТР 7–58–24 от Нюйорк!
— На коя вълна?
— Няма вълна.
— Но, другари — учуди се момичето, — без определение на вълната номера въобще няма.
— Виждате ли? — обърна се Бентам.
„Хитро скроено“ — помисли Джими и отвори уста към екранчето, ала девойката го изпревари:
— Кажете името и адреса, аз ще предам в централата в Нюйорк. Ще го намерят. Е, може би ще почакате по-дълго.
Джими не искаше да каже името. Това беше опасно пред този изменник.
— А само по адреса не може ли? — попита той и с изненада констатира, че това момиче говори твърде добре английски.
— Може.
Джими каза адреса на редакцията.
— Това в старата част на града ли е? — недоумяваше девойката, ала все пак тя имаше искреното желание да услужи. — Добре, ще почакате повечко.
Екранът изгасна. „Дяволщина някаква! — изруга Джими наум. — Но да видим какво ще стане!“
— Нека отидем оттатък — покани го Бентам. — Сигналът се чува.
Двамата влязоха в широката лабораторна зала. Учените бяха си отишли. Само академик Северски седеше в едно кресло и ги очакваше.
— Другарю Бентам — обърна се той по руски към геофизика. — Предоставям го на вас. Внимателно! Не пускайте никакви хора при него. Ние решихме да пазим абсолютна тайна пред обществото, докато той разбере и приеме новата обстановка. Настанете го в някой свободен апартамент. Храна за тази вечер — лека: мляко и бисквити с калций и витамини. Обяснете му, че трябва веднага да легне да спи. Аз ще дойда утре пак — той погледна часовника си и продължи на английски. — Довиждане, другарю Кук. Утре ще ви посетя пак. Желая ви приятна почивка!
— Довиждане — измърмори небрежно Джими. Главата му беше заета с друго. На масичката до мястото, където беше лежал, той видя няколко кутии с латински надпис „Витастимулин К“ и множество празни ампули. Тези инжекции на него са ги били. Той изведнъж се сепна. Какво каза този дългокос дядка? Другарю? Подиграват ли се с него тези хора, или искат да го правят комунист? Какво е това лекарство? Той никога не го е чувал. Ха, може би това е средство, с което комунистите инжектирват своите жертви, за да ги правят послушни на волята си? Той сам бе писал някога в своите антикомунистически статии за такова средство, но не вярваше, че съществува. И ето сега то сигурно се намира вече в кръвта му. Боже мой, какво ли ще стане сега? Ала нали той гледаше и чуваше и най-важното, мислеше още нормално, по американски?…
От съседния кабинет долетя звън.
— Визофона — рече Бентам. — Сигурно е за вас.
Джими, като залиташе, бързо се отправи към кабинета.
Геофизикът не го последва, а само викна след него:
— Първо натиснете синьото копче!
Джими се настани пред апаратчето и натисна копчето. На екрана отново се усмихна румената девойка.
— Хайде, Нюйорк! — викна тя и се скри.
Светлината затрептя. Трептя дълго, с разноцветни отблясъци и като из бистра вода изплува лицето на непознат възрастен мъж.
— Заповядайте?
— Какво е там? — попита Джими озадачен.
— Музеят на революцията. Нюйорк.
Джими рипна от стола.
— Хей, шегобиецо, по-тихо, че ФБР подслушва!
— Моля, какво казахте, другарю?
— Не си прави, казвам, такива глупави шеги, да не си изпатиш!
— Но, другарю, кого търсите вие?
— Какъв адрес имате? — отвърна Джими с въпрос.
— Петото авеню №8.
— Значи редакцията на вестника?
— Не, Музеят на революционното движение.
— Идиот! — кресна Джими. — Какви ги дрънкаш?
Лицето на екрана остана за миг изумено, с трепкащи устни, после внезапно изчезна. Джими изгледа апарата и като ругаеше мислено с най-цветистите изрази, които му бяха дали улиците на Чикаго и Нюйорк, се върна в залата.
— Не е хубаво да си правите такива жестоки шеги с мен — каза той с едва сдържана ярост. — Милост не съм искал от вас, но и подигравки не искам.
Бентам се смути.
— Моля ви се, не е подигравка. Как да ви обясня… Нали ви казах, че няма такъв номер? Утре ще разберете всичко. Сега ви трябва спокойствие. Елате да ви настаня и да вечеряте! Хайде не ми се сърдете!