Джими го изгледа озадачено. „Не мога, нищо не мога да разбера — помисли той, като тръгна с несигурни стъпки до геофизика. — Или всички те са луди, или тяхното лекарство е почнало да действува. За каква вечеря говори, когато навън е слънчево утро?“ Той се сети после, че в Русия има краища както в Аляска с много месеци нощ и много месеци непрекъснат ден. Но това са полярните области, а тук е топло като в Калифорния. Не, той решително нищо не разбираше!
Бентам го закара с една малка, лъскава и много бърза кола до масивна шестетажна сграда. Изкачиха се с безшумен асансьор до първия етаж и влязоха в един незаключен апартамент. Дебел, пъстър килим застилаше пода. В стаята имаше приготвено за спане ослепително бяло легло с нощна масичка до него. Две кресла и тъмна писалищна маса бяха в хубава хармония с резедавите тапети на стените. Такива стаи Джими бе виждал в най-луксозните хотели на Америка.
— Заповядайте — подкани го Бентам. — Не ви ли се струва, че е малко задушно? Тук не е живял никой преди.
— Задушно е — отвърна Джими примирен. Той бе решил да не се учудва вече на нищо. Искаше му се по-скоро да остане сам, да събере мислите си.
Бентам отиде до вратата и завъртя един контакт, приличен на контактите за електрическо осветление. В стаята обаче нямаше никакви лампи. Това накара Джими да погледне през прозореца. Навън беше все така светло, макар слънцето да не се забелязваше, потънало в пенестите вълни на бездънното облачно море. Виждаха се много нови сгради и широки равни улици. Някъде между тях прозираха синкави парчета вода.
— Всъщност, къде се намираме, сър? — попита Джими.
— На остров Шарко̀.
Джими повдигна леко вежди (какъв ли ще е тоя остров), но не поиска допълнителни обяснения. Чувствуваше много силна умора. В стомаха му се обаждаше глухото ръмжене на глада. Той потъна в едно от креслата и зачака.
— Тук са тоалетната и банята — посочи Бентам съседната врата. — Но тази вечер не бива да се къпете!
— Нямам и никакво желание — едва-едва се усмихна за пръв път Джими.
Някой тихо почука. В стаята влезе с поднос в ръка млада и стройна жена.
— Ето вечерята! — рече тя, след като поздрави и остави подноса на нощната масичка. — Моля, утре, като се събудите, обадете се да ви донесем закуската. Искайте по визофона ресторанта на Охрана на човека!
Тя кимна за сбогом, пожела лека нощ и излезе все така спокойна и сериозна.
„Хубава жена!“ — мярна се някъде из съзнанието на Джими, ала очите му бяха вече в купичките и чинийките на подноса. Без да се стеснява, той се нахвърли веднага върху храната, която за голямо негово съжаление се състоеше само от мляко с някакъв по-особен, но приятен вкус и няколко бисквити.
— Не бързайте! — посъветва го Бентам. — Стомахът ви е изнежен. — А сега ще ви оставя и аз. Пожелавам ви приятна почивка и ако имате нужда от нещо, обадете се на мен или на дежурния от Охрана на човека. Аз живея на горния етаж. Нали научихте как се действува с визофона? Ето го на писалището. Утре ще ви посетя към десет часа. Впрочем чакайте да ви оставя своя часовник. Вашият не работи.
— Благодаря, лека нощ — отвърна Джими с пълна уста. — Извинете моля, какво е това Охрана на човека.
— Организация — отговори Бентам вече при вратата. — Грижи се за реда и общо за сигурността на човека. Казах ви вече, не мислете тази вечер за нищо! Спете спокойно, а утре всичко ще ви обясним!
— Благодаря — повтори Джими и се наведе отново над подноса. — „Хъм, Охрана на човека — помисли той, докато челюстите му лакомо дъвчеха. — Знаем ги тия работи. Значи така са прекръстили прословутата Държавна сигурност? Опасни демагози са това болшевиките!“
Оскъдната вечеря свърши много скоро. Джими печално стана и се огледа из стаята. Надникна в банята, която блестеше в огледала и фаянс, отвори външната врата и хвърли бърз поглед по стълбите. Вратата беше без ключ. Но и никаква охрана не се виждаше. Интересно. Може би ще може да избяга? Ах, болшевиките си знаят работата! Пазят навярно долния изход. А пък и той нямаше сили да се помръдне. Очите му неволно спряха на красивия ръчен часовник, който Бентам беше оставил на писалището. Часовникът беше доста голям, със златни стрелки, които показваха точно 10.30 часа. По циферблата му имаше още няколко заградени места с различни непонятни цифри и букви.
Все пак всички тези грижи изглеждаха твърде подозрителни. Джими въздъхна и с отмалели ръце започна да сваля дрехите си. Откъм стените го лъхаше приятна прохлада. Тая комфортна стая и тая загриженост за здравето му? Възможно е и въобще да не го охраняват. Не случайно са го докарали на този неизвестен остров. Но защо е всичко това?