Все пак сърцето му едва не изскочи из гърлото, когато той наближи изхода. Тук някъде не можеше да няма часови. Но нямаше. И не само часови, а не се виждаше въобще жива душа наоколо. До тротоара почиваше една от онези малки, лъскави коли, които на рояци се движеха из другата улица, която беше наблюдавал от прозореца си. Празна? Дали да скочи в нея и да офейка нанякъде? Но накъде? Джими не беше от тези хора, които се раздвояват и колебаят по всеки въпрос. Той натисна дръжката. Вратата беше отворена. Ха! Сега ако е забравен и ключът за мотора?… Нямаше никакъв ключ. Той разочаровано се накани да изостави намерението си, когато погледът му бе привлечен от една малка червена лампичка, която светеше над командното табло до скоростомера. Каква ли ще да е тая лампичка? Защо да не разгледа колата? Просто от любопитство. Така ще каже, ако някой го завари. Седна зад кормилото. Лампичката продължаваше спокойно да блести.
„Това е някакъв нов модел кола — каза си Джими. — Луксозна работа! Тия болшевики май ни изпреварват вече в много отношения.“
Спомни си за своя разтракан „Форд“, модел 1951 година, и с възхищение заопипва неизвестните бутони по командното табло. От другата страна на скоростомера имаше едно зелено око. Под него стърчеше малко бяло копченце като на електрически звънец. Червено и зелено? Джими натисна леко копчето. Окото светна. Червената лампичка мигновено угасна. Той почувствува как през колата мина една лека, едва доловима тръпка. Долепи ухо до таблото. В предната част на колата нещо тихо зумтеше. Моторът ли работеше? Но така тихо? Кракът му по навик допря единствения педал. Колата изведнъж се откъсна от мястото си и литна напред. Джими се хвърли с две ръце на кормилото. Пусна педала и колата спря. Та само с педала ли се караше? Трябваше да има нещо и за скоростите. Ала не се виждаха нито ръчка за скорости, нито спирачки. Дяволия някаква! Той отново пусна колата, като съвсем лекичко натискаше педала. При все това стрелката на скоростомера отскочи веднага на шестдесет километра. Ска̀лата достигаше до двеста и петдесет.
— Има си хас тоя лъскав бръмбъзък да вдига двеста и петдесет километра! — възкликна Джими, като напрегнато гледаше пред себе си. — Или това е пак болшевишка демагогия? Нищо, нека излезе на открит път, може да опита. Не го е страх, а шосето е идеално. Може да им завиди човек за такова шосе. Не, тия болшевики…
От време на време го задминаваха други коли, подобни на тази или по-големи. Тук всичко живо караше само на високи скорости. Нямаше ли на тоя остров полиция?…
Оградите скоро се свършиха и от двете страни на бетонната аутострада се разстла голо каменисто поле. Джими се поотпусна. Вдигна още малко скоростта, но очите му продължаваха да се взират тревожно напред. Къде ли щеше да го изведе този път? Коли не беше крал, сега стана и крадец на коли. Но и къде ли ще избяга? Ще го хванат и това само ще утежни положението му. Гангстерска авантюра! Но нека да й види края! Той се помъчи да си представи нещо по-хубаво. Видя се как стига до морето, как успява да се промъкне в някой параход или как избягва с една лодка. Пристига в Америка с лодка. Цялата преса гърми за геройството на Джими Кук, отървал се храбро от болшевишкия ад. Ех, какво ли ще бъде…
Той така се улиса в мечтите и проектите си, че не забеляза кога пред него беше изскочил някакъв огромен камион, който се движеше с главозамайваща бързина. Джими сгърчи пръсти на кормилото, опита се да свие вдясно, но то отказа да се движи. Камионът вече запълни цялото лицево стъкло на малката кола. Той потърси спирачка, натисна педала още по-силно, свикнал на крачните спирачки. Колата литна напред. Пред очите му причерня. Силен тласък го хвърли с гърдите върху волана, тресна главата му в стъклото…
След няколко секунди Джими плахо отвори очи и като някакво привидение видя пред себе си камиона, спрял на два-три метра от неговата кола. Като по чудо тя стоеше също на едно място. От високата кабина на големия камион се показа човек и засмяно му викна нещо. Джими още не можеше да се опомни. Беше се простил вече с живота, а онзи шофьор оттатък дори му се усмихваше, вместо да го ругае. Но как беше спряла колата?