Преживеният ужас още сковаваше ръцете му. Той гледаше със страх огромния камион и не смееше да се помръдне. Неговата кола приличаше пред това метално чудовище на дребно бръмбарче. Ако беше попаднал под колелетата му, не би останала и прашинка от него. Ала каква беше тази чудодейна сила, която го избави от страшната участ?
Засменият шофьор на камиона отвори кабината, която се намираше високо над земята, спусна една сгъваема стълбичка и слезе. Ръстът на този човек отговаряше на размерите на машината, която управляваше. Могъщи плещи и едра, рошава глава. На Джими се стори, че този човек е някакъв исполин от старогерманските приказки. Шофьорът му заговори на непознат език, после се засмя още по-гръмко и викна на английски:
— Хей, момко, защо сте така изплашен?
Джими за пръв път срещаше шофьор, който да не ругае, когато го заставят да спре неочаквано насред пътя.
— Не знам, нещо стана с колата… — смутолеви той.
— Какво е станало? Дайте да видя!
Шофьорът провря глава през прозореца и огледа командното табло.
— Нищо не е станало. Колата е в пълна изправност.
— Кормилото не се върти. Мислех, че се свърши с мен. После колата спря самичка.
— Слушайте! — по лицето на шофьора се изписа негодувание. — Вие от някоя друга галактика ли сте паднали, или ми се подигравате? Сложили сте волана на автоматично управление и зяпате някъде по слънцето, та спирате хората. А отгоре на туй се и подигравате: колата била спряла самичка? Та и бебетата знаят, че ще спре самичка. Неприлично се държите, другарю, крайно неприлично! Хайде освободете ми пътя!
„Тоя шофьор май се разсърди — помисли Джими с тревога. — Току-виж ми хвърлил и един бой. Но как да му освободя сега пътя, като кормилото не се върти?“
Той опита да го раздвижи, натискаше различните копчета, педала, но колата не се помръдваше.
— Не може — рече той безпомощно и умолително.
— А бе, другарю, вие за пръв път ли карате кола?
— Не, но този модел още не ми е познат добре.
— Какъв модел сте карали?
— „Форд“, „Пакард“ — отвърна Джими полугласно, после колебливо излъга: — и „Победа“.
— Никога не съм чувал за такива модели — погледна го шофьорът с недоверие. — Как изглеждат?
— Ами те са с три педала: за газта, спирачка, за амбриажа. Имат и ръчни спирачки, и скорости…
— Нищо не разбирам — повдигна широките си плещи шофьорът. — Че такива коли има навярно само в музеите. Къде сте ги карали?
— Именно в музея — подхвана Джими спасителната мисъл.
— Откъде сте?
Ами сега? Джими се умълча. Какво да му каже? Тоя болшевик веднага ще го хване за яката. Ясно е, че го подозира вече. Той напрегнато мислеше какво да излъже. Изведнъж му хрумна една от комунистическите страни.
— От Румъния — каза той бойко.
— Значи румънец сте…
— Аз… всъщност не съм чист румънец. Майка ми… е унгарка.
— Но аз преди ви говорех на руски. Не знаете ли руски? Мислех си, че няма по света човек, който да не говори руски. Не сте ли го учили в училище? Слушайте, вие сте твърде странна личност! Какво правите тука? С какво се занимавате?
„Сега я оплесках!“ — реши Джими, ала новата лъжа дойде сама. Като наведе глава, за да скрие бледността си, той смутолеви:
— Какво да ви кажа… Аз… Музеен работник съм, нали ви казах? Събирам вещи за музея.
Шофьорът весело се засмя:
— Не ми се сърдете, ама вие сам ми приличате на някоя музейна вещ. Как да не можете да карате кола? Сега ли ви я дадоха.
— Сега — отвърна Джими и мислеше кой ли може да му я е дал и какво да излъже, ако го запита. Вероятно при болшевиките няма частни коли. — Може ли да ми обясните как се кара? — реши той да предвари новите въпроси.
— Ето — шофьорът се наведе пак в колата и показа една вътрешна спица на волана. — Вие сте преместили тук тази ръчка. Тя спира волана и автоматически поддържа колата в една посока. Това е, когато човек пътува по аутострадите и се умори да кара или е зает с друга работа. Опасност от сблъскване няма, защото отпред се намира един електронен апарат, който автоматично намалява хода, щом електроните срещнат твърдо препятствие още от десетина метра. Точно на два метра пред препятствието колата спира сама, дори и ако нарочно искате да я блъснете. Движи се с радиоактивни газове…