Бентам седна пред визофона и повика Охрана на човека. Няколко лица бързо и делово се смениха на екранчето, докато там застана сериозният и съсредоточен образ на водещия отдела, когото той търсеше. Бентам предпазливо му разказа за пациента на академик Северски, описа външния изглед на Джими Кук и му показа направените снимки.
— Пратете ми веднага снимките! Аз ще проверя сега и ще ви се обадя. Ще го открием, бъдете спокойни!
— Моля, уведомявайте ме редовно, всеки ден, ако може! Наредете да се грижат за него! И да се пази абсолютна тайна! — помоли Бентам. Той искрено се вълнуваше за съдбата на своето откритие и кроеше вече планове как ще го намери, ще се сприятели с него и ще му помогне без сътресения да заживее в тяхното общество.
— Бъдете спокойни!
Геофизикът се върна замислен при учените, които продължаваха своята работа около микроскопите и другите, неизвестни за него уреди. Погледа известно време заниманията им и колебливо попита:
— Разбрахте ли как се е консервирал нашият Атомен човек?
— Не напълно — отвърна професорът. — Но открихме интересни неща в кръвта му. Той е погълнал малко преди злополуката в голямо количество неизвестни химически съединения. Не знаем за какво. Може би това е било някакво лекарство. Какво точно е, ще установят химиците. Предполагам, че и той сам не знае какво е погълнал. Чувствува се и слабо влияние на гама лъчите върху кръвта. Въобще на път сме да открием нещо, което може да доведе до нов обрат във физиологията. Ала предстои още доста работа. Утре ще си заминем, а вие като дойдете в Москва, непременно се обадете.
Старият академик се изправи от масата и очите му грееха с младежки огън.
— Ако ние, другарю Бентам, успеем да възпроизведем тази случайна анабиоза по изкуствен начин, то бъдете сигурен, че и вашето име ще остане записано в историята. Не се шегувам — засмя се той, видял смутеното лице на геофизика. — Та нали вие пръв го открихте? Това няма да бъде по-малка заслуга от нашата. Без вас науката може би още много десетилетия би се лутала по този въпрос.
— Голяма заслуга! — рече Бентам. — Да го видиш на екрана и да отидеш да го докараш. Това всеки може да свърши. Интересно ми е все пак какво прави той сега. Ще го намеря аз, непременно ще го намеря и ще ви го доведа в Москва.
Визофонът тихо иззвъня. Геофизикът се спусна нетърпеливо към него. Натисна копчето и екранът светна.
— Другарят Бентам ли е? — запита предишният образ на отговорника от Охрана на човека. — Открихме вашия беглец. Сега се намира някъде между земята и небето, но след десетина минути ще бъде в Одеса. Дошел е с кола до транспортното летище, обядвал е в ресторанта, след това е разговарял с един техник на летището, после изведнъж изчезва. Най-вероятно е да се е вмъкнал в един празен транспортьор, който е тръгнал за Одеса, защото преди това е питал закъде ще лети машината.
— Няма ли някаква опасност? Тези машини нали без хора се движат? — обезпокои се Бентам.
— Не. Техникът обясни, че това е стар модел пътническа машина, която после е нагодена да лети без пилот. Все пак те веднага са намалили хода й и я карат по-внимателно. Машината е херметически затворена, въздух има в нея достатъчно. Наредих да го посрещнат в Одеса на летището.
— Моля ви, кажете на всички другари направо да ми съобщават за всичко? Ако е здрав и не се нуждае от пряка помощ, не трябва да го закачат! Само да го наблюдават. Това е в интерес на науката.
— Добре, другарю Бентам. Вие изпратихте ли снимките? Хайде изпратете ги, а аз ще се обадя в Одеса да се свържат с вас.
— Акуратно работи нашата ОЧ — рече академик Северски, когато разговорът привърши. — Нали ви казах, че няма къде да избяга. Да, живеем в такова време, че на нашата планета е абсолютно невъзможно да се скриеш някъде, па макар и само за един час. Лошо нали?
— Че защо ще се криеш? — изненада се младият хирург, неразбрал шегата му.
— Ей тъй, на̀! Прииска ти се да се скриеш от някого. Направил си беля и не искаш да те хванат…
Бентам и хирургът го гледаха озадачено и неразбиращо. Те никога очевидно не бяха чувствували необходимостта да се крият.
— Ех, младоци! — засмя се академикът. — Какво знаете вие? Някога, когато бях на вашата възраст, все още имаше много хора, които криеха себе си или своите дела от другите. Нашият човек от ледовете е навярно от тях. Иска да се скрие. А вие сега това дори не можете да го проумеете. Така е, светът се мени. Когато станете на моите години, сами ще видите как по-младите вече няма да разбират много от това, което сега вършим.