Не, Атомният човек действително не знаеше нищо за това. Той седеше заедно с новия си познат зад стъклените стени на ресторанта и от смайване не можеше да проговори. Подводницата безшумно се носеше из глъбините на Черно море. Нейните светлини примамваха морските обитатели и те, като блъскаха муцуни в стъклените стени, с ужасени очи изчезваха отново в синкавия мрак. Риби, риби, риби! Тромави калкани отскачаха с разпрани гърбове от застигналите ги витла, плоскоглави писии се люшкаха като понесени от вятър книжни хвърчила. Подплашени рояци морски лястовички, скумрии и безброй други дребни рибки, сякаш лъскави облаци плуваха наоколо. Наближила подводен хребет, подводницата се издигна високо, разгони голямо стадо делфини, които, обезумели от страх, се запремятаха на всички страни. Ала главоломната им акробация не помагаше. Които се изпречваха на пътя на подводния кораб, веднага потъваха окървавени. Джими се изненада, че една подводница може да бъде по-бърза от най-бързите риби.
— Да не е с атомни двигатели? — попита той предпазливо.
— Да, разбира се.
— Значи, вие… Значи имате вече подводници и за мирни цели?
— Как за мирни цели? — не разбра българинът.
— Искам да кажа, така, за пътници.
— Естествено, за пътници. За транспорт не стават. Много са бавни. Използуват се за екскурзионни пътувания и за научни цели. Аз лично обичам да пътувам с подводница. Хем можеш да си починеш добре, хем се наслаждаваш на интересни гледки. На вас харесва ли ви?
„Хитро избягва въпросите! — реши Джими и отговори само с кимване. — Кой знае какви страшни военни подводници имат, щом пътническите им са така усъвършенствувани! А с тоя българин трябва да се внимава! Отбягва да говори на военни теми…“
— Вие какво работите? — попита го той.
— Аз ли? Космонавт съм. Така ми викат: Дино Космонавта.
— Космонавт ли? Какво беше то? А, дето изучават космоса…
— Не, аз съм само водач на ракета.
Джими опули очи. Гледай ти, на каква едра риба попадна! Тия болшевики имат значи ракета за космоса. Дори и водач са назначили! Няма да е зле да научи нещо повече по тоя въпрос. Може да потрябва.
— Е, и кога ще отлетите в космоса?
— След четири дена. Тогава ми изтича отпуската и… отново на път.
— Каквооо? Отново?
Но великанът че забеляза изумлението му и продължи спокойно да разказва:
— Бях в Одеса. На гости при сестра си. Там е омъжена. Много отдавна не бях я виждал. Просто се побърках през тия два месеца. Нас ни задължават с извънредни отпуски. Като рекли: почивай, та почивай! Чудех се какво да правя. Обиколих всички плажове на планетата и пак ми доскуча. Отвикнал съм от Земята. Но сега тия три дни ще се повеселим както трябва. Извинявай, трябва да поговоря с капитана!
Той стана от масата и спокойно се упъти да търси капитанската каюта. Джими изгледа едрата му фигура и с тревога помисли, че тук нещо не е в ред. Приказките, които тоя българин му изприказва така спокойно, приличаха на съчиненията на умопобъркан.
— Готово — рече българинът, когато се върна. — След десетина минути слизаме.
— Стигнахме ли вече?
— Не. Няма да ходим до пристанището. Капитанът се оказа любезен човек. Съгласи се да се отклони и да ни остави по пътя.
— Как така по пътя? Къде ще ни остави? — подскочи Джими.
— На дъното.
— Ха, ха, ха! — засмя се изкуствено Джими. — Вие сте остроумен човек!
— Намирате ли? — зачуди се българинът. — Какво остроумно има в това?
Джими го стрелна с подозрителен поглед. Шеги ли си правеше този човек с него? Или пък беше действително луд?
Но българинът не се шегуваше. Неочаквано пред стъкления нос на подводницата се появиха чужди светлинки. Така в тъмна нощ, като се изкачиш на някой хълм в полето, виждаш далече някъде да блещукат лампите на непознато село. Светлините бързо наближиха и в мрака изплуваха призрачните очертания на голяма сграда, потънала по загадъчен начин, както някога легендарната Атлантида, на дъното на морето. Джими седеше, отправил втрещени очи към този приказен подводен замък.
— Моля кажете… Но какво е това? Какво е това?
— Изненада номер първи. Това е клубът на петролодобивниците. Оригинално българско хрумване!
— Но как? — облещи се Джими. — На дъното?
— На дъното. Защо не? Петролът също го вадят от дъното.
— И тук живеят хора?
— А не. Това е увеселителен клуб. Работниците го използуват за почивка и развлечение. Ще видите всичко. Сега ще слезем.