Джими страхливо се огледа. Не му беше ясно как ще слязат, но също така му беше неудобно да проявява прекалено любопитство. Българинът явно се наслаждаваше на неговото недоумение.
— Интересно, другарю Кук, вие как не сте чували за този клуб? Та на времето, когато го построиха, всички вестници писаха за него. И телевизията предаваше откриването му. Сега, доколкото зная, на много места са построени такива подводни клубове.
— Не съм чувал. Аз, знаете, не чета вестници, а и телевизията рядко гледам.
Той искаше да каже още, че руски и български телевизионни предавания съвсем не могат да стигнат до Америка, но предпочете да си замълчи в очакване на другите изненади.
Подводницата забави хода си и навлезе в дълъг и тъмен тунел. После спря. Пътниците видяха как водата с буйно клокочене се спусна покрай стените и изчезна някъде. Светнаха прожектори. В тунела се появиха хора. На вратата на ресторанта застана предишният човек със сини дрехи.
— Моля, които искат да разгледат подводния клуб на българските петролоработници, да заповядат. Имаме петнадесет минути престой.
Изправиха се само няколко души, между които и нашите двама приятели. Другите продължаваха да седят равнодушно до масите, пиеха чашите си и невъзмутимо се разговаряха. Навярно те не за пръв път пътуваха насам и бяха виждали вече клуба. Въобще на Джими направи впечатление, че всички тези хора твърде малко се учудваха. А нима пред очите им не се редуваха чудеса на техниката и природата? Ето сега той слиза по стълбата от подводницата. Някакви мъже и жени устройват бурно посрещане на неговия спътник. Той представя Джими на приятелите си и всичко, това става на морското дъно. Може би на десетки или дори стотици метри под водата, там където преди човешки крак не можеше да стъпи. Имаше ли в приказките от „Хиляда и една нощ“ подводни дворци? В коя приказка кой цар живееше в такива палати? Не е ли това тук резиденцията на самия Нептун, капризния бог на моретата? Ето всеки момент той може да се появи и да размаха страшния си тризъбец. Ала вместо него и неговата свита от ужасни тритони и други водни чудовища из просторните салони се движеха хора, хубави и весели хора. В една от залите танцуваха, в друга играеха билярд, моникс и други, неизвестни игри, в трета седяха умъдрени над шахматни масички. Джими гледаше разточителния лукс, който цареше из всички тези стаи, кабинети и салони, лукс, какъвто няма сигурно в домовете и на първите милиардери в Америка, и се питаше как е възможно това да е само работнически клуб. Не беше ли това някакъв сън, чуден и невероятен, както могат да бъдат невероятни само приумиците на заспалия мозък?…
Три дни прекара Джими Кук на морското дъно. Три дни трая тази странна българска сватба, за която бе го довел случайният му познат. Ако го запитате сега, той сигурно не би могъл да ви каже с положителност сънувал ли е тези три дни, или действително ги е преживял.
След като го представи на всичките си колеги, чиито имена и лица Джими не можа да запомни, Дино го отведе в приготвената за тях стая.
— Сега да починем малко — каза му той. — След три часа започва сватбата и трябва да сме бодри. Гладен ли си?
— Не — отвърна Джими, — но с удоволствие бих подремнал. Тоя клуб поопъна нервите ми.
— Нима? — засмя се Дино. — Чакай, още нищо не си видял! Ти, братко, защо си такъв свит? Отпусни се! Приличаш ми на някоя кабинетна мишка. Какво току се плашиш от всичко. И защо си избрал тая професия? Хъм, музеен работник! Та това професия за мъже ли е?
— Такъв съм си — излъга Джими. — Но хайде да спим!
Той бързо се разсъблече и скочи в мекото легло. Умората отново бе започнала да сковава тялото му. Искаше му се да спи, да се наспи сега, пък после каквото ще да става. Не, той не е кабинетна мишка, нито пък е свит и страхлив, ала твърде много се струпа върху главата му през тези два дни. Без да мисли повече, той се отпусна и мигновено заспа!
Някъде свиреше тиха музика. Зелени прозрачни вълни заплискаха около него. Неочаквано заедно с вълните връхлетя една едра, длъгнеста риба, която налапа ръката му и го помъкна през гъста гора от черни водорасли. Джими се задърпа, за да се освободи. Някъде из вълните плуваха и други хора. Той трябваше да вика за помощ, ала знаеше, че отвори ли уста, веднага ще се удави и ужасен се замята в леглото. Събуди се плувнал в пот. Над него някой се смееше и го буташе енергично по рамото.
— Хей, това се казва подрямване! Юнак! Половин час не можем да те събудим.