Джими разтърка очи и видя надвесеното лице на новия си приятел. Той имаше на главата висока, рунтава шапка. Беше се облякъл в странна къса дрешка и дълги тесни панталони с увиснало дъно. Широк червен пояс стягаше панталоните и половината от гърдите му.
— Какви са тия дрехи? — попита той предпазливо, като се изправи в леглото.
— Хайде ставай, че закъсняваме! — отвърна Дино. — И за теб има костюм. Ще ти помогна да се облечеш. Ти май не си виждал такива дрехи? Това са стари български костюми. Преди двеста-триста години нашите прадеди са се обличали по този начин. Не ти ли харесват?
Той се завъртя пред огледалото и забоде над ухото си едно червено цвете. Джими облече чудноватите дрехи, разсъни се окончателно и дори му стана весело, като се оглеждаше в смешните гащи, които Дино наричаше потури. Явно предстоеше някаква голяма веселба, щом трябваше така да се костюмират. А той обичаше веселбите и на времето сред състудентите си се ползуваше с името на добър гуляйджия.
Влязоха в най-големия салон, който сега също беше преобразен. Посрещна ги гръм от викове и пронизителният писък на някакъв инструмент, приличащ на стар ковашки мех. Салонът беше постлан с чудни пъстри килими. Навред се търкаляха шарени възглавнички около ниски кръгли софри, отрупани с ястия и чаши. На Джими се прииска да седне веднага върху някоя от тия възглавнички, защото отново усети глад и жажда, ала Дино го дръпна. Хората, все млади мъже и момичета, облечени в национални носии, се подреждаха за някаква церемония. Най-отпред с бял воал над лицето стоеше булката. До нея, кривнал калпак, наперен и засмян, се перчеше младоженецът. Джими видя пред тях да застава един човек в широко черно наметало и шапка, която много приличаше на тенджера. Дълга брада поставяше в мрачна рамка младото му сияещо лице. Джими реши, че това е свещеник, и застана смирено. Той уважаваше духовните лица. Попът започна да пее и да размахва пушеща кадилница. Поставиха на главите на младоженците корони. Започнаха да се кръстят. Един млад момък неочаквано разпери ръце и завика нещо ядосано. Всички се разсмяха. Момичетата затуляха устните си, искаха да се овладеят, ала смехът напираше в очите им и те искряха в палава веселост.
— Какво стана? — попита Джими своя водач.
— Объркаха церемонията.
— Но това някаква игра ли е?
— Ами, да.
„С това шега не бива!“ — възмути се мислено Джими, но скоро ги оправда, като гледаше грейналите от радост лица на момичетата. Настроението обхвана и него. А какви хубави момичета имаше тук! Стройни, румени, руси, чернооки, кестеняви — различни, но красиви, красиви. Виж ти, какви били българките?! Вече за трети път той срещна нечий закачлив поглед. Потърси го отново, но в този момент гайдата оглушително писна. Задумка тъпан. Попът се спусна разгневен към музикантите, като запретваше широките си ръкави. Хората се пръснаха със смях.
— Безбожници! — развика се момъкът, който ръководеше обрядите. — Засрамете се! Това е светотатство. Ех, всичко провалиха!
Като видя, че никой не му обръща внимание, той махна с ръка и седна отчаян върху една от възглавничките. Младежите се наловиха на хоро и пъргаво заподскачаха. Джими, който скришом от Дино успя да гаврътне две-три чашки вино, с интерес загледа непознатия народен танц. Всички играеха задружно, момичетата викаха „ихуу“ и въртяха широките си поли, а мъжете с чудна бързина преплитаха крака, обути в меки цървули. Неочаквано една малка ръка хвана неговата, дръпна го силно и Джими се оказа в редицата на играещите.
— Скачайте! — подвикна звънлив женски гласец на английски език.
Джими погледна до себе си. Ето! Същият закачлив поглед. Същите очи, големи, тъмни и немирни върху зачервеното детинско личице.
— Скачайте!
— Не мога — отвърна сконфузен той.
— И аз не мога, но това е без значение.
Джими се наведе. Някъде долу чевръсто подрипваха две нежни крачета, явно не в такт с другите. Той не усети кога и неговите крака се раздвижиха. Виното играеше вече в кръвта му, а погледите на непознатата продължаваха да сипват огън в измъченото му през последните дни сърце.
Хорото свърши едва, когато всички плувнаха в пот и не можеха вече да си поемат дъх. Изпонасядаха по възглавничките, за да се подкрепят. Джими на свой ред се опита да привлече момичето към една от близките софри, но то отскубна ръката си, засмя се и избяга чак на другия край на салона. Ядосан от неуспеха, той си наля бързо нова чаша, изпи я и се залови да опитва различните ястия. Не се озърна, макар да чувствуваше, че там, от дъното на салона, тъмните очи продължаваха да го гледат любопитно.