— Готови ли сте в името на вашето желание да се откажете от всички облаги на волните морски духове?
Младоженците се спогледаха и отговориха едновременно:
— Готови сме.
— Добре — рече Нептун. — Но не е само това. Да дойдат тук Сцила и Харибда!
Иззад трона изплуваха две ужасни чудовища с огромни морди и дълги остри зъби. Те застанаха от двете страни на младоженците, които уплашено затрепераха. Нептун отново удари с жезъла.
— Наказвам ви още, както обикновените хора, цял живот да плувате между Сцила и Харибда. Ако ти, русалке Светломира, погледнеш някой чужд тритон, то Сцила веднага ще те погълне. Ако ти, тритоне Люлин, задиряш някоя друга русалка, то Харибда моментално ще те разкъса.
— Това е твърде жестоко, царю всемогъщи! — обади се младоженецът.
Свитата се залюля от смях. Нептун заудря с жезъла.
— Думата ми на две не става. Все още не е късно да се откажете от вашето странно желание. Говорете!
Младоженците се прегърнаха.
— Решихме, о, царю на моретата и океаните — отговори патетично Люлин. — Не можем да се откажем. Когато край нас минава друг тритон, русалката Светломира ще си затваря очите. Когато около мен се завърти друга русалка, аз ще си връзвам ръцете.
Сцила и Харибда разочаровано затракаха със зъби. Един грамаден рак пропълзя до трона. На щипците му висяха две сърца. Нептун взе сърцата, които бяха нанизани на златни верижки, и ги закачи на гърдите на младоженците.
— Вие твърдите, че вашата земна любов е по-силна от всичко. Нека бъде така! Ако тя победи моите верни стражи Сцила и Харибда, то нека тя ви възнагради с десетки от красиви по-красиви тритончета и русалчици, които да разнасят славата й навред по всички морета и океани! Тогава… Тогава може би ще пожелая и аз да наруша законите на боговете. Но предупреждавам ви, пазете тия сърца, които сложих на гърдите ви! Те са обикновени човешки сърца и няма нищо по-нежно и по-чупливо от тях. А сега — жезълът отмери нови три удара — обявявам празникът на любовта за открит! Да излязат моите верни момичета русалките!
Свитата се отдръпна в широк полукръг. Няколко русалки се втурнаха в средата и грациозно затанцуваха под звуците на неизвестно откъде появила се балетна музика. В една от русалките Джими позна Марина. Тя беше полузагърната в прозрачен зеленикав воал. Черните й къдри се разливаха на буен водопад върху ослепително белите рамене. Долната половина на стройното й тяло, както и у другите момичета, беше покрита със сребърно люспесто ламе. За Джими в този момент тя беше същинска русалка. Струваше му се, че е невъзможно едно земно създание да бъде така блестящо красиво. Той въздъхна дълбоко и се стараеше да не гледа към нея. Русалките танцуваха превъзходно. Те сякаш не стъпваха по паркета, а плуваха из синкавозелените вълни на светлината. Нептун с комично задоволство гладеше брадата си. В очите на мъжете лъщеше нескривано възхищение. Внезапно сред балерините изскочи една голяма риба. Тя се опита да сграбчи някоя русалка, но те се разбягаха с викове из салона. Рибата остана сама в кръга, огледа се и махна отчаяно с перката си.
— Ех, това е да си паламуд! — проговори тя с дебел мъжки глас, почака да утихне смехът, изпъчи се и запя:
Джими, който не разбираше думите, се приближи до приятеля си, за да му превежда. Песента с комична трогателност разказваше за изпълнения с нещастия живот на паламудите, които хората пържат, сушат на слънце, консервират. Дори и в любовта паламудите били нещастни по простата причина, че са паламуди. Джими се досети, че за българите паламудът е символ на наивен и несръчен мъж. Песенчицата му хареса. Сред бурни ръкопляскания рибата завърши тъжния си речитатив с „дълбокомисления“ извод:
Един след друг се заредиха нови номера. Джими все повече се учудваше. Тези млади хора около него до един се оказаха превъзходни артисти. Всеки умееше по нещо и го правеше с майсторството на виртуоз. Той не се стърпя и запита приятеля си:
— Какви артисти? — засмя се Дино. — Мъжете и повечето от жените работят в петролната промишленост. Но аз се радвам, че ти харесва. Нали ти казах, ние умеем да се веселим.
Двамата седнаха до масата, отрупана с ястия и бутилки. Програмата беше свършила. Едни ядяха и пиеха, други танцуваха и се гонеха из съседните стаи. Джими се чувствуваше добре. Гледаше весело около себе си и тайно завиждаше на другите мъже, които приятелски прегръщаха хубавите русалки и ги носеха във вихъра на буйни непознати танци. Ненадейно някой го дръпна изотзад за косата. Той се обърна и видя над себе си засмяно моминско лице.