— Пусни №7 по крайбрежието! Скоро ли ще стигнат? — попита Бентам, който беше ръководител на геофизическата бригада.
— След две минути — отвърна операторът.
Светозар не свеждаше очи от магическите квадрати. В един от тях сред вълните се мярна някакъв бял предмет.
Торпилите летяха високо и с голяма скорост над Белинсхаузеновото море.
— Това какво беше в квадрат №3? — възкликна той.
— Кораб. Искаш ли да го видиш? — Бентам отново се обърна към оператора. — Върни №3 до кораба и го пусни ниско. Нашето гостенче изглежда не е виждало такива неща.
След малко в този квадрат изплува дългото тяло на един китоловен кораб. Торпилата слезе още по-ниско. По палубата на кораба се движеха хора, някои от които вдигнаха глави и почнаха да махат с ръце. Те бяха съзрели торпилата и сега я поздравяваха. Чуха се викове и отделни думи на неразбираем език. После над всички шумове, които идеха от екрана, се издигна един глас:
— Привет, товарищи! — викаше един глас на руски. — Поздрав от албанските китоловци!
— Албанци — каза геофизикът. — Храбър народ!
Светозар видя как крановете извличаха от водата убити китове и ги пускаха в зеещите гърла на трюмовете. Торпилата се отдалечи. Корабът изчезна от квадрата. Отново се залюля скучно и еднообразно бурната повърхност на безбрежния океан. Внезапно сред вълните се появи малка белезникава точка. Нарасна почти мигновено и се превърна в неголям катер, който с лек съсък се носеше бързо по водата, оставяйки след себе си дълга, разпенена диря. Изведнъж катерът намали скоростта. На десетина метра пред него лъсна гърбът на едно от плаващите чудовища. После без видима причина то подскочи над водата и се преобърна. Белият му корем заблестя на повърхността, подхвърлян от люлката на вълните.
— Това е то: ултразвуково оръдие! — възкликна Светозар презрително. — Видя ли как се преобърна като заек? А някога са ги стреляли с вързани за катера харпуни и се е случвало китът, само ранен, с часове да мъкне катера след себе си или дори да го преобръща. Изчезна романтиката, братко мой! Сега да убиваш китове е като да играеш на билярд.
Никой не обърна внимание на забележката му. Бентам бе свикнал на подобни оплаквания от приятеля си, който страстно се ровеше из миналото, а останалите бяха вдълбочени в работата си.
По другите квадрати почти едновременно из водата изникнаха скали, които блестяха на слънцето мокри и черни.
— Сега полека! — рече Бентам на оператора. — Пусни и №3 по крайбрежието! Нека отиде до полуострова Терстон и бавно да се връща назад.
Торпилите позабавиха своето движение и пред погледите на учените се заредиха невиждани картини. Там където допреди няколко часа блестеше още някой непредаващ се ледник, сега тъмнееше прогизнала от влага земя. Високи скали се показваха на мястото на вечните снегове. В долините бушуваха буйни реки или се утаяваха огромни езера.
— По-бавно! — повтори Бентам. — Другари, наблюдавайте внимателно и записвайте точно промените! В подножието на връх Улмер се образува голямо езеро. Аструк, отбележи точно местоположението! Езерото е затворено и ще се запази. Одон, дай очертанията му!
„Окото“ започна да обикаля по брега на езерото. В горния край на квадрата №7 всяка минута светваха цифри и букви. Това бяха точните координати на местността, които торпилата изпращаше автоматично в определени интервали.
Другите „очи“, за кой ли път вече, също така кръстосваха над обширната Елсуортова земя. Навсякъде гледката беше еднаква: вода, вода и нова, дишаща пара земя. Бентам неведнъж мислено се ядосваше, че му се падна за проучване такъв скучен участък. Наистина пред очите си той виждаше как се преобразува тази ледена пустиня в една жива и разнообразна природа и най-внимателно наблюдаваше прераждането й, за да даде точни познания на хората, които щяха да дойдат да работят сред нея. Ала първоначалният му ентусиазъм беше се поизпарил. Привърженик на онова течение в науката, което твърдеше, че под ледовете на Антарктида трябва да се е запазил целият облик на земята от доледниковия период, той упорито търсеше следите на миналия живот, който трябваше да е съществувал върху този континент през третичния период от историята на планетата, когато по нея са бродели между исполински хвойнови дървета и папрати гигантските ихтиозаври, косматите мамонти, кръвожадните динозаври. Всичко това е погинало, когато по неизвестни още причини топлите океански течения напуснали този край на света, за да отидат да размразяват заледената Европа. Тогава ледовете се преместили тук и погребали този живот за стотици хиляди години.