— Но това е непростимо! Как така сте изостанал толкова? — обърна се тя към Джими, който се мъчеше да си придаде нехаен вид. — Добре, аз ще ви бъда учителка. Избрахте ли костюм?
Дино бързо донесе един скафандър и двамата се заеха да обличат нещастния Джими, като подробно го запознаваха с различните механизми и начините за манипулиране с мотора, със съобщителните средства, с правилата за движение. Тези водолазни скафандри представляваха едно чудесно произведение на техническата мисъл. Леки, гъвкави, удобни, те бяха направени от такава материя, която издържаше чудовищното налягане на водата дори и на двеста метра дълбочина. Едно малко, но извънредно мощно моторче, поместено на гърба, осигуряваше движение с голяма скорост, нормална температура за тялото и силната светлина, която излъчваха трите подвижни прожектори върху раменете и шлема. В скафандъра се намираха още запаси от кислород и подкрепителни течности за цяло денонощие, а радиоапаратурата позволяваше на водолаза да се разговаря свободно от десетки километри разстояние с други водолази или с хората от брега.
Джими лека-полека се успокои и започна внимателно да слуша, макар всичко да му звучеше като в приказка. Все пак тези хора едва ли си правеха с него шега. Само веднъж той се осмели да попита предпазливо няма ли да сплеска водата тези тънки брони. Той е виждал съвсем други скафандри.
— Не бой се, момче! Всичко е проверено. От петдесет години са пуснати за масово употребление. Ти сигурно си виждал специалните, за научни изследвания.
Ето че пак се натъкна на това непонятно и страшно разномислие! Възприятията му стигаха донякъде и изведнъж се сблъскваха с нещо, което приличаше на ужасно недоразумение. Той слушаше и виждаше неща, които не можеше да свърже с никакви мисловни връзки в съзнанието си. Какво значеше това: от петдесет години в масово употребление? Или той нищо не знае за техниката, или тези хора се подиграваха с него? А нито едното, нито другото беше вярно. Очите не можеха да го лъжат. Той виждаше пред себе си вече десетина такива безгрижни водолази, които съвсем сами се приготвяха, за да тръгнат по морското дъно. Явно бе също така, че никой тук не му мисли зло. Тогава?
— Хайде, приятелю Джими! — прекъсна Марина неговите безплодни размишления.
Джими неохотно изтърпя последните натъкмявания и напътствия. Девойката му подаде облечената си в ръкавица ръка и го поведе към изхода. В другата си ръка тя носеше дълга и тънка като върлина подводна пушка, която стреляше с малки стоманени ножчета.
— Нагласих апарата ти на моята вълна — пошушна му тя. — Ще разговаряш само с мене. Дино има вълна петнадесет.
Те влязоха в огромния тунел, където спираха подводниците и зачакаха. Когато се събраха всички, вратите зад тях плътно се затвориха.
— Всички костюми проверени ли са от домакина? Готови ли сте? — чу Джими в шлема си гласа на младия отговорник.
Той усети кръвта си да изстива. Сърцето му трепетно се сви. Дъното на тунела за миг се покри с клокочеща вода, която стремително се заизкачва нагоре. Мина над коленете, стигна кръста, гърдите, заля раменете. Искаше му се да извика, но Марина го дръпна за лакътя. Зад стъклото на шлема тъмните й очи се усмихваха. После водата закри и тях и останаха само неясните очертания на скафандрите.
— Тунелът е отворен, другари — загърмя отново гласът на отговорника. — Пали прожекторите и на добър час! Който хване най-голямата риба, ще бъде почетен председател на вечерята. Все пак не се отдалечавайте много и дръжте постоянно връзка помежду си.
— Хайде — обади се и Марина.
Над главата й блесна шлеменната лампа и разряза водата с жълтия си меч. Зад тях се разляха светлините и на другите подводни ловци. Джими не успя веднага да запали своя прожектор, но страхът го разтърси и го направи по-внимателен. Девойката го хвана за ръката и го поведе към края на тунела. Другите бързо ги задминаха. Когато стигнаха отвора, пред тях като черна и безмълвна стена се изпречи тъмната бездна на морето. Стъпиха внимателно на дъното, което беше хлъзгаво и покрито с тънък слой рядка тиня.
— Прави сега, каквото аз правя! — изкомандува Марина, пусна го и започна да плува с ръце. — Включвам мотора.
Зад гърба й се подаде едно малко, четирикрило витло, което мигновено завъртя водата и момичето се стрелна като змиорка напред.