— Не бой се! — засмя се Дино. — Нищо няма да му стане на момичето! Тя е опитна и храбра.
— По дяволите и момичето! — изруга Джими. — Въпросът е как аз да се измъкна оттука.
Дино замълча малко, после с не особено любезен глас почна да му обяснява как да зафиксира сигналите на пеленгатора, за да се добере до клуба. След половин час двамата се срещнаха пред силно осветения тунелен вход на подводния дворец.
— Как е? — попита българинът.
— Благодаря — отвърна Джими. — Втори път на женска кола не се возя.
— На какво? На какво?
— На женска кола?
— На каква женска кола?
— Има такъв израз.
— Не съм го чувал.
Джими отново забеляза, че Дино, който говореше безупречно родния му език, не познаваше не само този народен израз, но и редица други негови изрази, а сам от своя страна употребяваше често фрази, чието съдържание беше загадка за Джими. Но сега това го раздразни. Той се облегна уморено на хода на тунела и попита:
— Няма ли да се прибираме?
— Не искаш ли да се върнем да търсим Марина?
— А не, стига ми тая разходка по дъното. За цял живот ми стига.
— Но ако наистина се е случило нещо с нея и тя сега се нуждае от помощ?
Джими не виждаше ясно през стъклата на скафандъра и затова не долови хитрата усмивка на своя отскорошен приятел.
— Какво може да й се случи? Ти сам каза, че няма никаква опасност. Хайде да се прибираме!
Българинът пак се усмихна и укоризнено поклати глава. Той избра отново номера на девойката.
— Марина! Марина, идваш ли?
— Ето ме! — подвикна тя. — Какво стана? Намери ли нашия страхлив приятел?
— При мен е. Чакаме те на входа.
— Идвам. Предполагам, че не съм далече.
— С кого говореше? — попита Джими.
— С Марина.
— Аха, видя ли?
— Слушай! — рече ядосано българинът. — Трябва да ти кажа, че не се държиш добре. Ние отскоро се познаваме и ти ми беше симпатичен, но изглежда нещо куца във възпитанието ти.
— А ти изглежда ревнуваш — тръсна Джими, засегнат от забележката.
— Ех, брат, самомнението ти също е поразвинтено! — засмя се Дино. — Но Да оставим тия приказки сега, че може и да се скараме!
В тъмнината като очите на приказно чудовище светнаха прожекторите на Марининия скафандър. Дино се спусна към нея и пое харпуната от ръцете й. Марина спря до Джими и закачливо чукна с пръст върху стъклото пред лицето му. Атомният човек се ухили глуповато. Тримата мълчаливо навлязоха в тунела и дадоха сигнал да ги приемат. Баражната стена зад тях се спусна. Водата бързо започна да изчезва в страничните резервоари. Само след пет минути те отново се намериха заобиколени от веселата компания, която ги посрещаше с бурни възгласи в чест на девойката. Рибата, която няколко души сега едва-едва мъкнеха към кухнята, безспорно беше най-големият улов и Марина бе обявена за герой на лова.
„Ех, това се казва момиче!“ — помисли с нескривано възхищение и Джими, като гледаше ту рибата, ту малкото, зачервено от радостна възбуда личице на девойката и пръснатите в безпорядък тъмни къдрици по раменете й. Той усети отново предишното вълнение от нейната близост, ала без да знае защо, се почувствува гузен. А тя, палава и весела, игриво отвръщаше на похвалите и закачките, които се сипеха върху нея и не му обръщаше никакво внимание. Дори не го и погледна, когато мина покрай него, за да отиде да се облече.
До вечерта Джими напразно се опитва да я заговори. Тя го отбягваше и само понякога срещаше изпитателния поглед на тъмните й очи. Едва след вечеря успя да я спре в коридора към спалните помещения.
— Марина — започна той развълнуван. — Това е последната ни вечер заедно. Утре аз ще отпътувам.
Дино беше го предупредил вече, че на другата сутрин ще го закара до близкия град.
— Да — кимна девойката равнодушно.
— Аз имах толкова неща да ви казвам, а вие непрекъснато бягахте от мен…
— Да — потвърди със същия тон Марина и се усмихна.
Джими преглътна объркано:
— Но защо?
Марина го изгледа сериозно:
— Ще ви кажа истината, защото сама съжалявам, че така се случи. Просто аз се разочаровах от вас. Отначало ви помислих за по-добър човек, отколкото сте.
— Но какво лошо съм сторил?
— Лошо? Не, нищо лошо не сте сторили, но ми се струва, че бихте могли да вършите много лоши неща. Ще бъда откровена докрай. Ако има нещо, което истински да ми е противно, това са страхливите хора. А имам впечатлението и чувството, че вие сте страхливец. Не искам да ви обидя. Това е само обяснение. Аз няма за какво да ви се сърдя, не ми се сърдете и вие! Лека нощ, другарю Кук.