Сега ледената броня бе разбита и теорията — потвърдена. В другите участъци и особено в Уилксовата земя, която е най-близо до Австралия, експедициите ежедневно намираха цели купища замръзнали животни и дървета, втвърдени трупове на неизвестни птици. През тези дни всички музеи на света пращяха от нови експонати из историята на планетата. Само Бентам все още нищо не откриваше в своя участък. Той нетърпеливо караше „очите“ да летят съвсем ниско над земята, с надеждата да зърне първите следи на предишния живот, ала всички усилия досега бяха напразни. Геофизикът обясняваше това с предположението, че този край на Антарктида може би най-напред е започнал да замръзва, че всичко живо се е изтегляло на юг, че растителността е погинала още преди първото заледяване и се намира закрита под почвения нанос, но тези предположения щяха да се докажат по-късно, при разкопките. А сега той не можа да открие дори следи от минали експедиции. В другите участъци бяха намерени много изоставени старовремски моторни и обикновени шейни, които някога са били теглени от кучета. Намерен бе трупът на загиналия Лауренс Уатс от експедицията на Скот, намерени бяха телата и на други самоотвержени изследователи, паднали в непосилна борба със снежните урагани. Целият този свят на героизъм и себеотрицание обаче не беше оставил никакви следи в участъка, който наблюдаваше Бентам. От 1935 год., когато Елсуорт, за пръв път прекоси тази земя от Южните шотландски острови до Китовия залив и бариерата Рос и й даде своето име, тук не бяха идвали много експедиции, защото поради достъпността си тази земя бе лесно изучена, а пътят до Южния полюс, който винаги бе съблазнявал учените, през нея беше дълъг и те предпочитаха други пътища. Освен това тук през миналите столетия бяха правени изпробвания на атомни и водородни бомби и те вероятно бяха заличили останките от предишните експедиции. А това, което въпреки всичко бе останало, сега буйните води го смъкваха в езерата и океана.
Понякога Бентам почти забравяше, че задължението му като ръководител на геофизическа бригада е да наблюдава само промените, да изучава само структурата на новооткритата земя. Дълги часове наред той се взираше внимателно в екрана или пък отчаяно се качваше на собствения си всъдеход и с дни се губеше из необитаваните пространства в търсене на така желаните останки от миналите епохи. Наблюдателите от Охрана на човека обаче скоро му забраниха тези рисковани екскурзии и го заплашиха, че ще му отнемат всъдехода или ще поискат отзоваването му. Тези неуспехи го правеха мрачен и раздразнителен и едва пристигането на неговия приятел Лазов успя да възвърне доброто му настроение.
— Светозаре — каза той сега шеговито, — виждаш ли това езеро? Непременно ще дойдем догодина да се изкъпем в него. Съгласен ли си? Та ние сме първите му откриватели!
— Аз и сега съм готов. Кога най-сетне ще направим една екскурзия? Омръзна ми да гледам всичко само на екрана.
— Приятелите от ОЧ не дават — отвърна Бентам. — Но ще направим един излет, бъди спокоен! Искаш ли шоколад?
Той извади от джоба си две дълги парчета, обвити в станиол, и подхвърли едното към Лазов. Българинът го хвана във въздуха и в същия миг рипна като убоден.
— Еди!
— Какво има?
— Човек! В седмия квадрат!
Бентам скочи възбудено и доближи до екрана.
— Човек? Къде? Одон, върни малко №7!
Всички геофизици бяха станали от местата си и със затаен дъх се взираха в посочения квадрат. Там се чернееха мокрите и бляскави скали на висок планински хребет.
— Какво е това? — попита нетърпеливо Бентам.
— Южният склон на връх Улмер — отвърна помощникът му Аструк.
— Видяхте ли координатите?
— Не.
Изминаха десетина минути в напрегнато търсене. Торпилата пълзеше на няколко метра от земята, ала нищо друго не се виждаше освен камъни, черни, влажни, безразборно нахвърляни от разрушителната ръка на първичната природа.
— Нищо няма. Така ти се е сторило — разочаровано въздъхна геофизикът.
— Еди, моля ти се! Съвсем ясно го видях. Лежеше на една равна, малко издадена скала.
— Ще върна „окото“ до езерото — обади се операторът — Помня горе-долу пътя му. А вие записвайте координатите!
Търсенето започна отново. Бентам усети в очите си парлива болка от силното напрежение, ала не смееше нито за миг да отклони погледа си.