— По-добре дай всички „очи“ около върха! — нервно заповяда той. — Другари, моля, по местата си и наблюдавайте всеки своя… Стооой! — гръмна гласът му в залата. — Ето го! Ура! Одон, миличък, задръж №7!
Но операторът си знаеше работата. Той беше свалил вече ниско торпилата и всички видяха сега ясно човека, който лежеше спокойно и невъзмутимо на скалата, издадена над дълбока пропаст, в чието дъно клокочеха водите на буйни ледникови порои. За миг се мярна лицето му: синкавобледо, със затворени очи и здраво стиснати устни. После го видяха пак, още по-близо. „Окото“ бавно кръжеше над него. Радостта на Бентам изведнъж се превърна в трескав импулс.
— Така. Координатите са ясни. Дотам е не повече от 850 километра. Одон, намери наблизо място за кацане! Ще вземем всъдехода. Не изпускай човека от квадрата!
Той изхвърча навън и хукна към близката площадка, където стоеха неподвижно няколко големи експедиционни всъдеходи. Един от техниците се опита да му пресече пътя, но той го сграбчи под ръка и го помъкна със себе си. След него запъхтян тичаше Лазов.
— Ей, Еди! Мен къде оставяш? Аз гост ли съм ти, или какво?
— Идвай! — викна Бентам, без да се обръща. — А ти, другарю — каза той на техника, — бързо събери другите и пригответе моя всъдеход! Трябват ми въжета, пики, железни куки, чук. И една носилка сложете!
Те бяха стигнали вече до всъдехода, когато един едър, рус мъж, който носеше над джобчето на блузата си златната значка на ОЧ, приближи мълчаливо до тях.
— Кажете да насочат пеленгатора1 към връх Улмер! — продължаваше разпорежданията си геофизикът.
— Защо ще летите нататък, другарю Бентам? — попита любезно представителят на ОЧ. — Нали знаете, че ви е забранено? Имате ли разрешение?
— Махнете се от главата ми с вашите разрешения! Аз открих човек, разбирате ли? Човек открих, а вие разрешение ми искате!
Представителят на Охрана на човека се усмихна спокойно:
— Никак не сте любезен, другарю Бентам! И Диоген навярно не би крещял така, ако би открил човека, когото е търсел с фенер. А при това той е живял в една варварска епоха.
— Приятелю — снижи гласа си Бентам, но тонът му беше убийствено язвителен, — скъпи приятелю, моля ви не ме задържайте с вашето „блестящо остроумие“! Предстои ми важна работа. Открихме човек сред ледовете и трябва да го приберем. Човек от миналите епохи.
— Но защо не обадите в спасителната служба? Аз ще съобщя.
— Та не разбирате ли, той е умрял преди стотина години навярно. Какво ще го спасявате? — засмя се Светозар. — „След дъжд качулка“, са казвали на това неговите съвременници.
Мъжът със златната значка се сконфузи и прибра в чантата си малкия предавател, който бе успял вече да настрои на вълната на спасителната служба.
— Значи така! Умрял преди стотици години? Но това е интересно! Ще дойда и аз. Все пак трябва да има хора от ОЧ.
— Това е вече друго! — тупна го Бентам приятелски по рамото. — От такъв мъжага като вас ще имаме нужда. Хайде качвайте се в машината!
След няколко минути всъдеходът потрепера леко, зад кабината се показа голямо витло, което бавно издигна стоманеното му туловище нагоре. На петдесетина метра височина заработиха газовите турбини. Малките сгъваеми криле се разгънаха, витлото се скри отново в своята кутия и машината, която много приличаше на едър кашелот, се стрелна в замъгленото небе.
— Знаеш ли какво значи това откритие? — говореше Бентам възбудено на приятеля си. — Един истински, напълно запазен човек от миналите столетия! Антрополозите ще ме понесат на ръце, като им го предам.
— Не разбирам защо се вълнуваш толкова? — възрази Лазов. — Има много балсамирани хора от преди двеста — триста години. Ако беше някоя египетска мумия, да! А то… Древните българи са казвали…
— Стига с твоите древни българи, че ще те изхвърля от самолета! Не ми е сега до поговорки!
— Ааа! Ти си значи против културното наследство? Ти се ядосваш?
— Не се ядосвам, а се радвам. Радвам се, че най-после открих нещо в моя район.
— Моля, моля! Да сме наясно! Аз пръв го видях.
Бентам не отговори на закачката. Мислите му бягаха далеч напред към човека, който лежеше върху скалата, мъчеха се да разгадаят тайната на неговата странна смърт сред безлюдните брегове на този далечен край. Кой ли беше този храбрец и какво го беше изпратило тук на хиляди километра от цивилизацията? Той трескаво ровеше в паметта си прочетеното върху експедициите из Елсуортовата земя, но не си спомняше за някакъв загинал участник.