Русият шведец, такъв беше човекът със златната значка, седеше на седалката зад тях, ала непрекъснато се надигаше, за да поглежда през рамото на Светозар към екрана на инфрачервения далекоглед.
— Погледнете! — посочи Бентам екрана. — Вече сме над шестия континент. Гледайте и се радвайте! Малцина са имали досега щастието да го видят в този му вид.
Всъдеходът се носеше над голи скалисти хълмове, по които блестяха още нестопени глетчери, над обширни долини, запълнени с мътна пенеста вода. Успоредно с него летеше една от торпилите на Одон, която им показваше пътя към мястото, където трябваше да кацнат. Монголецът продължаваше спокойно да седи пред пулта си, но тесните му, зорки очи наблюдаваха сега и полета на малката експедиция.
— Вдигай високо, наближавате хребета! — изкомандува той.
Гласът му се понесе от малкия микрофон на пулта към предавателя на летището и оттам през облаците догони ушите на пилота. Скоро стрелките на висотомера затрептяха на четири хиляди метра. Под машината се разстла дивият зъбер на хребета, чийто най-висок връх носеше странното име Мария Луиза Улмер, останало както повече названия на местности в Антарктида от миналите векове и загубило сега своя смисъл.
— Внимание! — долетя отново гласът на монголеца. — Намирате се над върха. Гледай „окото“!
Торпилата беше минала под всъдехода и лъскавото й отражение изплува върху екрана на далекогледа. Така, както се носеше сред гъстите облаци, тя много приличаше с късите си, но широки колкото две трети от тялото й криле на онези океански риби, които имаха чудното умение да изскачат от вълните и като птици да прелитат на малки разстояния. Сега тя внезапно забави хода си, направи един кръг и леко се спусна надолу. Всъдеходът послушно я следваше. Върху стъклото на екрана летецът внимателно оглеждаше мястото, което Одон им определяше за кацане. Беше една не много широка и сравнително равна скала, каквито рядко се срещат сред тази планина от вулканичен произход.
— Приземявай! — викна Бентам.
Пилотът натисна един бутон и шумът на газовете в дюзите постепенно утихна. Едновременно с това горното витло автоматически влезе в действие и бавно заспуска машината към скалата. Лек тласък… и те кацнаха върху нея. Бентам се изправи, след него Светозар.
— Хайде — рече той весело, — на тази земя никой не е стъпвал до днес. Да извършим този исторически акт!
Той хвана дръжката на вратата и в същия миг усети как всъдеходът се заклати. Погледна към пилотското място, отвори уста, ала не успя да извика…
Извика Одон, извикаха и няколкото асистенти, които стояха пред големия екран в залата на остров Шарко̀. Те ясно видяха как скалата, върху която бе застанал всъдеходът се олюля, как се откъсна и с грохот се свлече надолу. Носила върху себе си хилядолетия наред ледове и сняг, тя беше се просмукала от влага при рязката промяна на температурата и сега не издържа тежестта на машината. Заедно с нея всъдеходът неудържимо полетя в пропастта, като се преобръщаше и раздробяваше камъните с металната си броня. После се изгуби в мътните води на езерото, което запълваше дъното на пропастта.
Одон запази самообладание и докато другите се спуснаха с изплашени викове да организирват спасяването на другарите си, той отново закова очи на екрана. Скоро още една от торпилите закръжи над мястото, дето беше потънал всъдеходът. „Ако не са отворили вратата, няма голяма опасност — мислеше той, но от челото му се стичаха едри капки пот и мокреха побледнялата кожа върху издадените му скули. — Дано само не са се убили при падането! Колко пъти се преобърнаха само, колко пъти… Аз съм виновен.“
Изведнъж над водата лъсна стъкленият купол на всъдехода. Той бе удържал. Показа се и част от едрото туловище на машината. Тя се завъртя на място, бурно клатушкана от водите на един огромен порой ледникова вода, който наблизо се изливаше в езерото.
Единствен шведецът бе успял да легне в креслото и хванал се здраво за дръжките, с нечовешки усилия беше се предпазил от сериозна контузия. Щом всъдеходът спря във водата, той се изправи внимателно и се огледа. През стъкления капак се виждаше вода и сиво небе. За щастие машината бе успяла да изплува и сега безпомощно подскачаше по вълните. Шведецът беше спокоен и разсъдлив човек. Той бързо съобрази, че няма опасност да бъдат завлечени нанякъде, защото езерото беше затворено, и веднага се зае да помогне на пострадалите си другари. Бентам и Лазов лежеха в безсъзнание, ала той не откри никакви сериозни наранявания. Само лявото слепоочие на геофизика беше одраскано и от него се стичаше тънка струичка кръв. По-тежко се оказа положението на пилота. Той беше дошел на себе си, но изглеждаше да има счупено ребро, защото изпитваше силни болки в дясната страна на гръдния кош. Шведецът намери аптечката здрава и скоро заби иглата на спринцовката във вената на пострадалия. Както всички служители от организацията Охрана на човека и той имаше твърде солидни медицински познания. След като облекчи по този начин болките на пилота и му сложи още една, укрепваща сърцето инжекция, той измъкна Бентам и Лазов изпод седалките, където беше ги запратил последният удар, положи ги на пода и заподнася под носовете им шишенце амоняк.