Геофизикът се събуди пръв. Огледа с помътнели очи разнебитената вътрешност на всъдехода, попипа превързаната си глава, после се надигна и весело се усмихна на шведеца.
— Здравей, ОЧ! Каква стана тя? Къде сме?
— В някакво езеро под върха. Плаваме.
— Аха! — Бентам стана и с охкане протегна контузените си крайници. Ненадейно той съгледа своя гост да лежи блед и неподвижен и коленичи разтревожен до него.
— Светозаре, приятелю…
— Не се свестява — каза загрижено шведецът. — Страхувам се да не е силно мозъчно сътресение. Да опитаме с изкуствено дишане! Хванете краката му!
Той клекна зад главата на Лазов и почна ритмично да движи отпуснатите му безволеви ръце нагоре и надолу покрай тялото, като постепенно увеличаваше бързината на свиванията. От предната част на кабината се чуваха охканията на пилота. Всъдеходът продължаваше да се мята из водовъртежите. Вълните го подхвърляха, разбиваха на хиляди пръски гребените си в неговия купол. Непрестанното люлеене много пречеше на двамата мъже, но плувнали в пот, те не прекъсваха нито за миг своите усилия, въпреки че ръцете им отмаляваха, а и следите от ударите бяха все още твърде болезнени. Едва след десетина минути Лазов въздъхна тежко веднъж, два пъти, изпъшка мъчително и вдигна бавно клепачи.
— Хей, Светозаре — зарадва се Бентам. — Хайде ставай! Аз изпълних обещанието си.
— Какво има? — попита шепнешком младият българин. Погледът му беше все още унесен и неразбиращ.
— Ето езерото, в което ти обещах да се изкъпем. Само че не носим бански костюми. Ще може и без тях, нали? Вероятно на този плаж няма да има жени.
Лазов през болките, които стягаха главата му, си припомни станалото и на лицето му трепна безпокойство. Той усети и странното движение на машината.
— Плаваме ли? Чувствувам се като разглобен.
— Няма ви нищо — успокои го шведецът. — Полежете тук, докато ви попремине! Ето малко вода, пийнете!
Той му подаде санитарната бутилка, направена от нечуплива и еластична материя.
— Сега да се запознаем с положението и да внесем малко ред в къщи — рече неуморимият Бентам. — Не обичам безпорядъка, а може и гости да ни дойдат.
Той притежаваше изключително хладнокръвие, създадено в спорта и странствуванията из планините, където често го водеше професията му. А и най-тежките изпитания не можеха да убият жизнерадостната му шеговитост.
Двамата с шведеца внимателно запреглеждаха машините и апаратурата. След малко към тях се присъедини и Светозар. Много от по-фините инсталации бяха изпочупени. Дюзите не работеха, не работеше и витлото за издигане с отделния мотор, чиято кутия беше жестоко сплескана от камъните. От свързочните апарати беше останала само една жалка купчина счупени стъкла и изпокъсани жици.
— Хъм, дано са ни открили! — смутолеви загрижено Лазов. — Иначе е възможно да влезем в страниците на историята като героични жертви на великото преобразувание на Антарктида.
— Чакайте! — светна лицето на шведеца.
Той отвори бързо чантичката си, която неизменно висеше през рамото му, и извади малкия предавател. Огледа го — беше здрав. Измъкна сгъваемата антена и предпазливо отвори горния прозорец на капака.
— Живи сме — литна гласът му в ефира. — Един тежко ранен, останалите са здрави. Намираме се… — тук той се прекъсна, защото в същия миг съгледа торпилата, която мина над главите им и се изгуби в облаците.
— Пращаме летящия кран — зачу се тих отговор из миниатюрния репродуктор. — Друго не можем да пратим, защото няма къде да кацне. Ще издържите ли? Той лети бавно. Едва след три часа ще бъде при вас.
— Добре — отвърна шведецът. — Чакаме.
— Всичко хубаво!
— Драги ми ОЧ — засмя се приветливо Бентам. — Ето че вие свършихте най-много работа от всички ни! А ние дори не знаем името ви.