Той приглади ръбовете на панталона си, опипа връзката и несъзнателно прекара пръсти през косата си.
— Ето — нерешително започна Левен, — имам известни спестявания, които съм решил да поверя на вашата банка.
Инстинктивно погледът му се спря върху черния куфар до краката му, на мокета. Той попи потта от челото си с кърпа от синя коприна, измъкната от джобчето на сакото, внезапно смутен от проницателния поглед на Омер Клопе, чиито сини късогледи очи не мигнаха нито веднъж, оставайки неутрални и наблюдателни зад дебелите стъкла на фините златни рамки на очилата.
Не знаейки как да постъпи пред това смущаващо мълчание, Левен постави крак върху крак, слагайки ръка върху куфара, разколебан от голотата на кабинета, в който току-що беше влязъл. Не така си беше представял светая светих на една от най-мощните и влиятелни банки в Цюрих. Стените бяха покрити с бежов плат, мокетът беше сив и прозорците гледаха към гарата, над покривите на Щампфенбахщрасе, откривайки изглед към спокойните и чисти води на Лимат.
Той въздъхна дълбоко:
— Става въпрос за осем милиона франка.
Клопе дори не мигна.
Левен бързо добави:
— Един милион и шестстотин хиляди долара.
Банкерът бавно кимна с глава.
— Плодовете на моя двадесет и пет годишен труд. Разбирате ли, ако ми се случи нещо… не искам всичко това да се изпари като данък за наследство.
Клопе отново кимна. Левен сякаш се отпусна.
— Ще ви обясня…
Клопе сухо махна с ръка, сякаш беше раздразнен:
— Вие сте администратор на дружества, нали, господин Левен?
— Точно така! Ако ми позволите…
От направен от крокодилска кожа портфейл той нервно измъкна различни документи за самоличност и каза, извинявайки се:
— Трябваше да започна с това…
Клопе ги пое и внимателно ги разгледа:
— Вашата визита ми прави чест, господин Левен. Мога ли да знам кои са мотивите, които ви накараха да изберете моята банка?
— Вашата банка?… — заекна Левен, учуден от факта, че един финансист може да бъде толкова предпазлив пред носител на осем милиона франка.
Само час преди това, слизайки от самолета, той се чувстваше господар на света. Както беше договорено, куриерът го чакаше в един бар на Васерверкщрасе. Като награда за прекарването на ценния куфар, който Левен не знаеше по какви пътища се бе озовал от Лион в Цюрих, той му бе връчил сто и шестдесет хиляди франка, представляващи два процента от пренесената сума. Сега, вместо да го смятат за победител и да разстилат пред него червен килим, че имат честта да им бъде поверена такава сума, го питат защо е избрал Трейд Цюрих Банк! За момент го завладя идеята да вземе куфара си и да прати по дяволите този дребен студен човек. Градът гъмжеше от банки и финансови учреждения, готови да го приемат с отворени обятия. Вместо това той отговори възпитано:
— В Париж ми говориха за вас мои приятели.
Клопе вдигна червеникавите си вежди.
— Как се наричат те, господин Левен?
— Ломбард. Едуар Ломбард.
— Да, познавам господин Ломбард. Как смятате да вложите своите капитали, господин Левен? Желаете ли да ги вложите, или да закупите валута, или да инвестирате на борсата?
— Нищо такова за момента. На първо време бих желал да оставя сумата на съхранение за срок от три месеца. Какъв процент ще получа?
— Блокирана за три месеца? — Той натисна един бутон и каза: — Гарнхайм, процентът на френските франкове, блокирани за три месеца? Да… Благодаря!… — Обръщайки се към Левен: — 9,25 на сто.
Левен се намръщи.
— Това е малко. Надявах се на повече.
— Може би желаете да превърнете парите си в друга валута?
— Например?
— Долари, западногермански марки, швейцарски франкове…
— Процентът по-висок ли е?
— По-нисък, освен за долара, но той не е много стабилен в момента, тъй като се очаква публикацията на търговския баланс.
— Колко е за марките?
— 4,50 на сто. Разбира се, може да се комбинира нестабилността на франка с други фактори. По-добре малък процент върху покачваща се валута, отколкото по-голям върху падаща.
— Какво ще направите, ако бяхте на мое място, господин Клопе?
— Аз не съм на ваше място, господин Левен.
— Бих желал една номерирана сметка.