— Какво мога да направя за вас, господин Волпоне?
— Да ми отворите номерирана сметка.
— Не желаете ли да използвате тази, която имате в нашата банка?
— Не.
— Отлично.
— След по-малко от час ще получите съобщение за превод на сумата от вашия клон в Насау, който я получи тази сутрин.
— За каква сума се касае?
— Два милиарда долара.
За да запази спокойствие пред споменаването на тази фантастична цифра, Клопе беше свалил очилата си и си даваше вид, че ги избърсва. Професията го беше привикнала към този род цифри, но когато се касаеше до многобройни групировки от цял един континент. Тук ставаше въпрос за сума, манипулирана от един-единствен човек!
Дженко Волпоне беше добавил тихо:
— Бих искал тази сума да се раздвижи по време на нейния престой у вас.
— Естествено!
— Какъв процент можете да ми предложите?
— Зависи от срока.
— Направете ми изчисление от ден за ден. Ще имате на разположение фондовете най-малко за двадесет и четири часа и най-много за четиридесет и осем.
— Шест процента.
— Седем.
— Лихвата на ден е 6 процента.
— Какво да направя? Аз искам седем.
— Добре. Вашите инструкции за по-нататък?
— Ще ги преведете в Панама, Кемикъл Интер Тръст. За това ще разполагаме с права само ние двамата.
Едва сега Клопе бе забелязал хилавия петдесетгодишен мъж, който придружаваше Волпоне. Волпоне го представи като Мортимър О’Брайън, финансов съветник и пълномощник на неговия съдружник. Естествено, Клопе не беше задал никакъв въпрос относно самоличността на този съдружник. В замяна на това той познаваше репутацията на О’Брайън в международните финансови среди. Изненадваше го само невзрачният му вид.
— Под кое име ще предадете нарежданията си, господин Волпоне?
— „Мамма“.
— Записвам си. Господа, ако обичате да ми дадете образец от подписите си… за „Мамма“, искам да кажа…
— За какво? Ние ще ви дадем инструкции по телефона.
— Просто формалност на вътрешната администрация… — каза Клопе, подавайки им писалка и чист бял лист.
О’Брайън и Волпоне парафираха думата „Мамма“.
Клопе взе хартията.
— Кой от двамата ще даде нареждането, господин Волпоне или господин О’Брайън?
Волпоне си позволи първата усмивка:
— Ще бъда аз. Но това няма значение, тъй като в бъдеще вие ще познавате само „Мамма“.
— Имате пълно право. Остава само да измислим един номер…
— Излишно е. Аз вече го избрах в Насау.
— Мога ли да го запиша?
— 828384.
— Много добре.
— Разбира се, процентите от нашата сума ще преведете в отделна сметка.
— Естествено.
— Разбирате, че става въпрос за нашите разноски. Какъв е процентът за всички тези услуги?
— 0,125 на сто от вложения капитал?
— Не е зле… Трябваше да стана банкер!
— Професията има и свои недостатъци, господин Волпоне.
— По всяка вероятност ще ви телефонирам утре.
— На ваше разположение съм.
Докато мъжете ставаха, Омер беше добавил:
— Желая ви приятно прекарване в Швейцария.
— Благодаря ви от мое име. Ще остана още четиридесет и осем часа, но господин О’Брайън заминава незабавно за САЩ.
В този момент се случи нещо необикновено и любопитно. Дженко Волпоне, който вече бе сложил шапката си, се намери лице срещу лице с Клопе. Двамата направиха крачка настрани, но в една и съща посока. Смутен, банкерът видя американеца да се усмихва, като го потупа по рамото. Изведнъж Омер усети, че го прегръщат за „абрачо“ по сицилийски, Волпоне постави внимателно бузата си до бузата на Клопе, после повтори жеста си на другата буза. Машинално, не знаейки как да постъпи, банкерът постави ръцете си върху раменете на Волпоне. Те едновременно се разделиха и банкерът затвори вратата след тях, смутен като калвинист, току-що изпитал топлия жест на приятелство от страна на един латинец.
Възстановявайки духа си, той незабавно се свърза с Йожен Шмеелблинк, една от най-ефикасните и тайни личности в световната финансова империя. Съществува в Шаан, княжество Лихтенщайн, едно здание, сиво и анонимно, без надпис над главната врата. Нищо не отличава четирите му етажа от окръжаващите го здания. Всеки ден в седемнадесет часа служителите в тази сграда я напускат, сякаш излизат от някакво обикновено учреждение. Всъщност разликата е само в огромните капитали, които са манипулирани тук. Тук, в Шаан, се намира „банката на банките“. Събрани от стотици милиони хора, парите всекидневно се трупат в хиляди банки и незабавно се влагат в различни предприятия, на които те са акционери. Тези предприятия ги раздвижват по най-легалния начин в техните филиали, установени в държави с всякакви видове предимства, данъчни преди всичко, и им позволяват да циркулират, без да бъдат задушавани.