След около час Моше беше почукал…
— Бебе, важно е…
— По дяволите!
— Анджела, кажете му да излезе! Касае се за сигурността му!
— Итало… — беше прошепнала тя в ухото му.
Той не беше губил време да я съблича, хвърляйки се в някакъв дивашки водовъртеж, търкаляйки се заедно с нея на леглото, по килима, вдигайки я и приковавайки я брутално към стената, докато тя стенеше, вкопчена в мускулестите му рамене като щастлива заточеница. Той не я остави, докато не изрева за трети път от удоволствие. Анджела беше останала прикована на пода с разперени ръце, мъртво изтощена. С глава на гърдите й Итало целуваше върховете им нежно.
Моше се чу отново:
— Итало…
— Ще ме оставиш ли да взема един душ, а?
— По-бързо, Итало! Прего!50
Той бе пъхнал ръцете си под тялото на жена си, след това я беше вдигнал и с крака, вкопчени около кръста му, я беше отнесъл до банята. Тя криеше глава под брадата му. Итало беше отворил напълно крана на топлата вода и намокрен от нея, отново я беше обладал.
— Дон Еторе ни чака, Итало!
— Ако толкова иска да ме види, нека сам благоволи да дойде!
Моше не беше успял да го накара да промени решението си. Той беше телефонирал на Анджело Барба, за да го помоли да намери неутрален терен за срещата. Те бързо се бяха споразумели срещата да се състои в „Боул“, нощен клуб на Шесто авеню, чийто собственик получаваше нарежданията си от Синдиката.
Двамата донове бяха пристигнали едновременно. Габелоти беше придружен от двамата си консилиере Кармине Кримело и Анджело Барба, и от двама телохранители Джулиано Матарела и Нито Кризафули.
Матарела, Кризафули, Фолко и Белинцона бяха останали на стража пред входа на клуба, докато Габелоти, Волпоне, Юделман, Кримело и Барба бяха насядали около една маса в полумрака на помещението. Моше беше твърде обезпокоен. След тяхното внезапно бягство от Цюрих той нямаше никакви новини от Виторио Пицу и неговите капорежими Алдо Амалфи, Джозеф Дото и Висенте Бруторе. Атаката срещу млекозавода беше предизвикала огромни вълни, чийто гребен рано или късно щеше да достигне до Ню Йорк. Комисията ненавиждаше всичко, което можеше да наруши установения ред. Синдикатът имаше навика безшумно да урежда вътрешните си работи, а това, което се беше случило в Цюрих, приличаше на въоръжена агресия от държава в държава.
— Комисията — каза Габелоти — ми даде да разбера, че няма да търпи акции, произхождащи от лични амбиции, които могат да застрашат сигурността на всички фамилии.
Виждайки, че Итало се готви да отвори уста, Моше бързо каза:
— Какво отговорихте на Комисията, дон Еторе?
Габелоти, който досега беше говорил без да поглежда когото и да е, спря тежкия си поглед върху консилиере.
— Истината, Моше… Истината… Казах им, че съм бил принуден да посетя Цюрих, за да поправя извършените грешки, с които нямам нищо общо.
— Мога ли да попитам кой има нещо общо с тях? — намеси се с неутрален и студен глас Итало.
Без да обръща внимание на намесата му, Габелоти продължи да гледа към Юделман.
— Комисията ме обвини, че не съм бил достатъчно внимателен, Моше. Трябваше да призная, че нося вина.
— За какво, дон Еторе? — запита учтиво Моше, чието сърце биеше все по-силно.
Габелоти каза тихо:
— За това, че съм оставил всичко в ръцете на безотговорен човек.
Волпоне скочи:
— Стронцо! Безотговорният си ти!
Еторе сякаш сега видя Итало.
— Има думи, които човек никога не трябва да произнася, ако иска да живее до старини…
Изпълнен с омраза, Итало процеди:
— Най-стар е този, който умира първи! Не забравяй това!
Вече никакво споразумение не беше възможно: нещата бяха отишли твърде далеч. Кармине Кримело и Анджело Барба затаиха дъх.
— Господа, господа! — намеси се Юделман. — Заклевам ви! Нека забравим личните отношения. Залогът е твърде голям! Трябва да си върнем два милиарда долара!
Габелоти се изправи вбесен и протегна към Волпоне ръката си като обвинител:
— Ти си едно нищо! Ти направи купища глупости! Ти си присвои правата на дон Дженко! Не се намесвай повече в тази работа! Когато всичко свърши, твоите наследници ще получат частта ти! Ясно ли ти е?