Достатъчно беше да направи няколко крачки, излизайки от кантората си, за да се озове на плажа, където винаги го очакваха слънцето и топлият океан.
Той се измъкна на улицата, смесвайки се с потока от туристи, двоумейки се дали да мине през къщи, преди да отиде да поплува.
— Господин Аксел Грийн?
— Да?
— Ако обичате да се качите? — каза му някакъв едър тип, посочвайки спрелия до тях воксхол с цвят на зелено стъкло.
— Моля?
Друг мъж беше отворил задната врата, вмъквайки го във вътрешността на автомобила, без Аксел да успее да разбере какво му се случва. Всичко стана толкова бързо, че той дори не успя да се учуди, да протестира или да се уплаши. Третият човек, останал зад волана, потегли нервно. Грийн, който четеше вестници, за момент се обезпокои, че става жертва на отвличане по италиански. В такъв случай той беше загубен. Въпреки услугите, които беше правил в Бахамиън, папите от Лондон нямаше да дадат и едно пени за освобождаването му. Макар и важни, те не представляваха необходимост за къщата майка, в която той не беше акционер.
— Тъкмо отивах да се къпя — каза той наслуки.
— Ще го направите по-късно. Не отиваме далеч.
— Така ли? А къде?
— В Бийч хотел. Известни личности желаят да ви видят.
— Да ме видят? По какъв повод?
— Те самите ще ви кажат, господин Грийн.
До пристигането им в Бийч хотел не беше произнесена нито дума повече. Когато колата спря, едрият мъж реши да уточни:
— Не забравяйте, че сме двама зад вас, господин Грийн. — Той дискретно му показа дръжката на пистолета си и добави сериозно: — Бих казал, дори трима. Мисля, че по-добре ще бъде да не ни създавате истории. Ясно ли е?
— Няма да правя истории — каза Грийн.
— Отлично, господин Грийн. Да вървим…
Между двамата мъже той прекоси хола на хотела, където го поздравиха няколко негови познати. Струваше му се невероятно да бъде отвлечен пред очите на стотина свидетели, без никой да се усъмни в това.
Те се изкачиха с асансьора до последния етаж. Тук всичко беше луксозно, тихо и спокойно.
По-дребният от двамата мъже звънна на вратата на ъгловия апартамент 1029. Някакъв мъж им отвори.
— Оттук, господин Грийн. Господата ви очакват.
Аксел се озова в огромен, изцяло остъклен салон. Гледката беше толкова красива, че дъхът му спря. Разбира се, това никак не интересуваше петимата непознати насреща му. Този, който беше отворил вратата, я затвори след него. Петимата мъже станаха. Единият от тях приближи до него.
— Повярвайте ми, че съжалявам за малко необикновения начин, по който ви поканихме… Но спешността на положението… Позволете ми да се представя: Моше Юделман.
В главата на Аксел се запали червена лампа. Той знаеше кой е Юделман.
— Това е господин Еторе Габелоти.
Дебелият мъж помръдна брадата си.
— Господин Итало Волпоне — продължи Моше. — Господин Анджело Барба и Кармине Кримело са финансови съветници на господин Габелоти.
Грийн беше зашеметен от тази процедура на представяне. Нормално „капите“ от Синдиката никога не действаха лично.
— Желаете ли нещо за пиене?
— Всъщност с удоволствие — каза Грийн.
— Чисто или с вода? — попита Барба, наливайки уиски в една чаша.
— С парче лед, ако обичате.
— Седнете, господин Грийн, седнете…
Аксел седна. Освен Юделман и Барба никой от останалите не беше отворил уста.
— За ваше здраве, господин Грийн — каза Юделман, вдигайки чашата си. — За сделката, която предстои да сключим!
— Ще сключваме сделка? — опита да се информира възпитано Аксел.
— Точно така — каза Юделман. — Една добра сделка за вас. Вие ще станете богат, господин Грийн.
— Възхитен съм — каза Аксел.
— Има за какво — съгласи се сериозно Моше. — Двеста хиляди долара не са малко пари.
Аксел пое глътка уиски.
— Какво трябва да направя, за да спечеля двеста хиляди долара?
— Много малко. Да ни съобщите едно сведение, което беше в наше разпореждане и което за съжаление загубихме. Става въпрос за номера на една сметка, трансферирана от вас в Швейцария по нареждането на един ваш клиент. Господин Дженко Волпоне. Два милиарда долара, господин Грийн, които сте превели в Цюрих, Трейд Цюрих Банк, и за които на 22 април директорът на банката господин Клопе е потвърдил получаването им. Можете ли да ни съобщите номера на сметката?