— Това е много смущаващо предложение, господин Юделман.
— Знаете ли кои сме ние? — попита мило Моше.
— Да — отвърна Грийн.
Юделман разпери ръце в знак на примирение със съдбата.
— Безпокоя се, че нямате избор. За да намаля скрупулите ви, ще ви съобщя това, което вече знаете, тъй като вие сте извършили трансфера по наше нареждане. Тези пари ни принадлежат. По този въпрос не може да има никакво съмнение. Двамата, които държаха ключа на сметката — господин Дженко Волпоне, брат на присъстващия тук Итало Волпоне, и Мортимър О’Брайън, упълномощен от господин Габелоти да представлява интересите му, намериха смъртта си при трагични обстоятелства, без да успеят да ни предадат номера на сметката, под който тя е зарегистрирана. Давайки ни го, вие не вършите нищо нечестно. Напротив, вършите един справедлив жест, който ние няма да забравим.
Аксел Грийн се изкашля.
— Да предположим, че откажа?
— След това, което ви доверих, ми се струва невъзможно — каза тихо Юделман.
Грийн кимна с глава.
— Да… Да…
— Ще приемете ли двеста хиляди долара в знак на приятелство и благодарност, които ви предлагаме?
Аксел прекара ръка пред лицето си и се съсредоточи в съзерцание на трептящото от неподвижност небе, пресичано от бързите като падащи камъни албатроси. Той знаеше, че всичко, казано от Юделман, е истина. Когато съобщението за прехвърлянето на двата милиарда долара беше пристигнало, Дженко Волпоне — който минаваше за някои неосведомени като върховен шеф на Синдиката — „капо на всички капи“, сам беше избрал номера, под който да бъде извършен трансферът в Трейд Цюрих Банк. Грийн, който имаше отлична памет за цифри, не го беше изхвърлил от ума си. Беше съставил обикновен аритметичен ред от дадените му цифри 828384 — никаква мистерия: 82,83,84. Детска игра.
Той се опитала си представи как биха постъпили обожаваните от него филмови герои. Те може би щяха да откажат да говорят. Но героите щяха да бъдат мъртви след това. Аксел Грийн имаше желание да живее. Достатъчно дълго беше живял в Насау, за да знае, че един отказ на Синдиката от негова страна означава безапелационна смърт за него и за цялото му семейство.
— Ние знаем, че следването на Джон-Джон е твърде скъпо — започна Юделман със сериозен израз на лицето. — Не забравяйте, че имате още две деца, малкия Паул и малката Кристина, от която жена ви иска да направи танцьорка. Едно семейство е най-хубавото нещо на света, но доброто възпитание днес е доста скъпо.
— Доста — съгласи се Аксел.
— Моите приятели и аз сме на мнение, че вашите огромни качества не са оценени по достойнство в Бахамиън. Заради това ние решихме да ви отпуснем такава значителна сума срещу оказаната услуга. Двеста хиляди долара. Вярвайте ни, че с някой по-малко уважаван и достоен от вас нямаше да бъдем толкова щедри.
— Ценя жеста ви — съгласи се Аксел.
— В такъв случай си позволявам да задам въпроса: кой е номерът на сметката?
— 828384 — въздъхна Грийн. — Или ако предпочитате — 82-83-84.
— Благодаря ви, господин Грийн. Вие сте изпълнен с мъдрост човек. Двестате хиляди долара ще бъдат депозирани във вашия дом утре вечер в брой.
Макар че той търсеше пълната забрава, имаше дребни детайли, които го безпокояха непрекъснато.
Откакто беше отвлечен, Омер Клопе не беше сменял бельото си. Мишниците му, лишени от дезодорант, започваха да издават неприятен мирис. Нямаше четка за зъби, макар че не притежаваше своите собствени от няколко дни. Ризата му лепнеше за гърба, въпреки че доста често се плискаше под струята на крана. Смъртта на Ренате го беше откъснала от света. Четиридесет и осем часа, откакто беше в този затвор, а вече губеше чувство за време, чувстваше, че е откъснат от света. Химене би трябвало досега да е алармирала лейтенант Блеш относно отсъствието му. Би трябвало полицията да кръстоса страната, за да го открие.
В ключалката се чу скърцането на превъртяния ключ. Той бързо седна на леглото, прекарвайки машинално пръсти по брадата си. Господ бе пожелал той да умре мръсен! Клопе знаеше, че след последния му отказ палачите му ще го умъртвят.