Съвсем искрено Заза Фини не можеше да разбере защо нито един продуцент досега не я беше спрял на улицата, за да й предложи доживотен договор за своите филми — тя се считаше за идеална. Никаква сянка, никаква бръчка не засенчваше гладкото й лице, сред което блестяха две очи с кобалтов цвят, намирани от нея за необикновени и мистериозни. Гола пред огледалото, Заза завъртя едно от крилата му, за да може да се възхищава на гърба си, след като се бе наслаждавала на своя профил и анфас. Сякаш бе погълната от хармонията на фината талия и пълните бедра, от гладкостта на кадифената кожа, от тънкостта на глезените и нежната извивка на коленете. Още веднъж тя се запита дали беше постъпила правилно, свързвайки временно съдбата си с този малък и незначителен мъж, под чиито стъпки сякаш никнеше златото. Бяха се запознали по странен начин преди шест месеца… Към обожанието, което й вдъхваше собственото лице, се прибавяше амбицията й да стане актриса. Беше сигурна, че нейната поява на екрана или на сцената ще предизвиква по избор сълзи или смях сред зрителите и ще събужда цялата гама на техните чувства.
Все някога трябваше да започне — за начало позираше за една фирма, произвеждаща супа от аспержи. След като преспа с нея, фотографът реализира още някои по-интимни клишета, предназначени, както се кълнеше той, да останат в неговите професионални архиви. Луда от гордост, тя ги видя три месеца по-късно да се появяват в едно весело списание, разбирайки в този момент ползата, която бе възможно да извлече от това предателство. Един минискандал можеше да повлече след себе си по-голям и при повече шанс да се обърне във верижна рекламна реакция. Беше взела от една приятелка адреса на добър адвокат, решена да даде максимум блясък на тази „злоупотреба с доверието“.
Беше посетила кабинета на Морти О’Брайън, където някакъв стажант с неприятен вид й беше казал, че не знае къде е шефът му. След като направи две безплодни посещения, третия път някакъв нищожен човечец се намеси в разговора със стажанта. Беше тип, когото никой нямаше да забележи на улицата, освен ако той се разхождаше с нож, забит в гърба, или с цифри на гърдите, показващи размера на богатството му. За нейна изненада стажантът беше изблял сервилно: „Господин О’Брайън лично ще се заеме с вашия случай“. Ето… Така започна всичко между тях. Тя бързо беше разбрала, че зад тази нищожна външност се крие една щедра душа, и първата любовна нощ не закъсня. Навремето Заза живееше в една бедна стая и беше непрекъснато заплашвана, че ще бъде изхвърлена, ако не си плати наема навреме. Капиталът й се състоеше от евтин куфар, смачкана вечерна рокля, спортен костюм и чантичка с козметика.
Колкото щедростта на Морти я беше очаровала, толкова любовните му ласки, ласки на заек, я бяха разочаровали. Нейните прегръдки го караха да изпада в митичен екстаз. Естествено, от хигиенна гледна точка Заза си предлагаше толкова любовни авантюри, колкото позволяваха неговите отсъствия, след като той я бе настанил в луксозен апартамент на Уолдорф, където по някакво чудо можеше да поръчва всичко, което й хрумнеше. Тя увеличи желанията си, поръчвайки си за една седмица дрехи, количеството и качеството на които можеха да накарат една филмова звезда да се изчерви от срам. После, за да изпита своя любовник и да провери здравината на връзките, които го свързваха с нея, тя поиска бижута. Той беше изпълнил желанието й срамежливо, надминавайки далеч нейните очаквания. Никакво желание не можеше да го учуди и сякаш изпитваше удоволствие да ги задоволява, преди тя да ги бе изразявала гласно. В замяна Морти искаше тя да присъства на безкрайните соарета, където, отегчена до смърт, да се изчервява, когато той взима ръката й в своята и я гледа с покорство и странно замислен поглед.
Морти говореше малко за работите си, задоволявайки се да я отрупва с бижута и пари, до деня, когато преди месец й бе задал странния въпрос: „Искам да живеем само двамата, ти и аз. Готова ли си?“. Заза, тъй като знаеше, че той е женен, изтръпваше при мисълта за безкрайното „тет а тет“ и затова поиска съвет от Джими Фотографа, когото беше междувременно открила и който не отказваше нейните временни заеми. Той беше настоял да й обясни предимствата на тази връзка, учудвайки се как един човек като О’Брайън може да се влюби в „една нарцисизирана и парфюмирана крава“, чиито прототипи дефилират в студиото му непрекъснато, през целия ден. Но като всички дребни курвета, които не желаеха да заплащат цената на това, което взимат благодарение на временния интерес към техния задник, Заза, която не виждаше по-далеч от своя нос, се задоволи да му отговори: Явно е, че ми завиждаш за тази „клечка“.