Когато най-накрая повдигна поглед към мен, очите й бяха тревожни, подозрителни.
Знаеше, че не за това съм я повикала. Усещаше, че има и още нещо.
— Не затова ме извикахте, нали?
— Не съвсем — отговорих откровено.
Последва мълчание.
Усещах как възмущението и гневът й растат.
— Какво? — попита тя рязко. — Какво искате от мен?
— Искам да знам какво смятате да правите.
В погледа й пламнаха искри.
— Аха, ясно. Безпокоите се за себе си. Боже Господи! И вие сте като всички други!
— Не се безпокоя за себе си — казах аз много спокойно. — Аз съм надживяла тези неща, Аби. Вие знаете достатъчно, за да ми създадете неприятности. Ако искате да съсипете и мен, и службата ми, направете го. Решението е ваше.
Лицето й придоби израз на несигурност, а очите й отбягваха моите.
— Разбирам гнева ви.
— Вие просто не бихте могли да го разберете.
— Разбирам, и то по-добре, отколкото можете да си представите.
За миг лицето на Бил се мярна в съзнанието ми. Много добре разбирах гнева на Аби.
— Не бихте могли! Никой не би могъл — избухна тя. — Той открадна сестра ми. Той открадна част от моя живот. Толкова ми омръзна хората да ми отнемат разни неща! — Тя се задави. — Какъв свят е този, в който има хора, способни на такова нещо? О, Господи! Аз просто не знам какво ще правя…
Казах твърдо:
— Знам, че смятате сама да разследвате смъртта на сестра си. Не го правете.
— Но някой трябва да го направи! — възкликна тя. — Как според вас трябва да реагирам? Да оставя нещата в ръцете на тази сбирщина полицаи?
— Има неща, които трябва да бъдат оставени в ръцете на полицията. Но вие можете да помогнете. Можете да помогнете, ако наистина искате.
— Не се дръжте с мен като с малко дете!
— Няма нищо такова.
Ще постъпя както намеря за добре…
— Не. Няма да постъпите както намерите за добре, Аби. Направете го заради сестра си.
Тя обърна към мен очите си със зачервени клепачи. В погледа й се четеше недоумение.
— Помолих ви да дойдете тук, защото смятам да поема един риск. Трябва ми вашата помощ.
— Ясно! Моята помощ ще се състои в това да напусна града и да не си пъхам носа…
Бавно поклатих глава. По лицето й се изписа изненада.
— Познавате ли Бентън Уесли?
— Специалистът по обрисуване портретите на престъпниците? — отговори тя нерешително. — Чувала съм за него.
Хвърлих бърз поглед към часовника.
— Ще бъде тук след десет минути.
Тя ме изгледа продължително.
— Какво? Какво всъщност искате от мен?
— Да използвате журналистическите си връзки, за да ни помогнете да го намерим.
— Да го намерите? — Очите й се разшириха.
Аз се изправих, за да проверя дали е останало кафе.
Уесли не бе очарован от плана ми, когато му го обясних по телефона, но сега, когато тримата седяхме заедно в кабинета ми, той, изглежда, го бе приел.
— Пълното ви съдействие не подлежи на обсъждане — обърна се той към Аби с категоричен тон. — Трябва да имам уверението ви, че ще постъпвате точно така, както сме се разбрали. Каквато и да било импровизация или пък творчество от ваша страна може направо да унищожи разследването. Дискретността е задължителна.
Тя кимна и след това каза:
— Ако убиецът е човекът, който е проникнал в компютъра, тогава защо го е направил само веднъж?
— Ние знаем само за един път — промърморих. — Но не се е повторило, след като го открихме.
Уесли продължи:
— Покрил се е дълбоко. За две седмици е убил две жени и във вестниците сигурно е имало достатъчно информация, за да задоволи любопитството му. Може да си седи съвсем, спокойно и да е доволен от себе си, защото от пресата е разбрал, че не знаем нищо за него.
— Трябва да го раздразним — добавих. — Трябва да направим нещо, което да възпламени параноята му до такава степен, че да започне да действа безразсъдно. Можем да направим това, като го накараме да повярва, че моята служба е открила нещо, което ще ни насочи към него.
— Ако наистина е проникнал в програмата — обобщи Уесли, — това може да се окаже достатъчен стимул да опита отново да разбере какво сме научили за него.
Той ме погледна.
А истината беше, че нямахме нищо по тези случаи. Бях прогонила Маргарет от стаята й за неопределено време, а компютърът се оставяше в режим на повикване. Уесли бе поставил детекторно устройство, за да засича всички включвания в нейния терминал. Смятахме да използваме компютъра, за да подмамим убиеца, след като вестникът на Аби отпечата материал, в който се споменава, че съдебното разследване се е натъкнало на „съществена улика“.