Не споменахме нищо на Марино за нашия пан. Той бе някъде навън, по улиците, или у дома пред телевизора с бира в ръка. Не можеше и да подозира какво ще стане. Когато новината излезеше на бял свят, щеше да я вземе за чиста монета, щеше да си помисли, че е имало изтичане на информация и че е свързана с анцуга, който той донесе, и с докладите за ДНК-пробите, които бях получила наскоро. Искахме всички да вземат информацията за чиста монета.
А всъщност тя може би беше точно такава. Не си представях каква друга причина би могло да има за специфичната миризма, излъчвана от тялото на убиеца, освен ако Питърсън си бе въобразил миризмата и ако анцугът съвсем случайно е паднал върху шишето от кленов сироп на някоя домакиня, което случайно е било в кофата за боклук.
— Всичко се нарежда чудесно — каза Уесли. — Той е смятал, че никога няма да го намерим. Тоя тип сигурно всичко е изчислил, вероятно дори е забелязал къде стои кофата за боклук още преди да влезе. Не е смятал, че ще го намерим изобщо.
Крадешком хвърлих бърз поглед на Аби. Тя се държеше учудващо добре.
— Достатъчно е, за да стартираме — добави Уесли.
Вече виждах заглавието:
Ако наистина имаше болестта на „кленовата урина“, заглавието на първа страница би трябвало да го нокаутира.
— Ако идеята е да го примамите с компютъра — каза Аби, — ще трябва да му внушим, че и компютърът е вътре в играта, че данните са свързани.
За момент се замислих.
— Окей. Можем да опитаме, като кажем, че компютърът е направил попадение при скорошно въвеждане на данни, на информация, отнасяща се до някаква странна миризма, усетена на едно от местопрестъпленията, която пък се връзва с наскоро открита улика. Разследването е попаднало на необичаен ензимен дефект, който би могъл да е причината за подобна миризма, но източници, близки до следствието, не уточняват какъв би могъл да бъде този дефект или тази болест, нито дали дефектът се потвърждава от наскоро извършените ДНК-проби.
Уесли беше доволен.
— Чудесно. Нека се поизпоти.
Явно не усети каламбура.
— Нека седи и се чуди дали сме намерили анцуга — продължи той. — Няма да даваме никакви подробности. Може само да се каже, че полицията отказва да разкрие точното естество на уликата.
Аби продължаваше да пише.
Аз казах:
— Да се върнем към твоя „медицински източник“. Може би няма да е лошо да има някакви цитати от този човек.
Тя ме погледна.
— Като например?
Хвърлих един поглед на Уесли и отговорих:
— Нека този източник откаже да разкрие точно какво е това смущение в обмяната на вещества, така както се разбрахме. Но нека също така каже, че това смущение може да доведе до увреждане на умствените способности, а в острата си форма — до забавено умствено развитие. После нека да добави… — Започнах да съставям текста на глас: — Според специалист по генно инженерство някои случаи на увреждане на обмяната на веществата могат да доведат до сериозно забавяне на умственото развитие. Въпреки че според полицията е невъзможно убиецът да има сериозно умствено увреждане, фактите подсказват, че той може и да страда от умствена недостатъчност, която се проявява в неговата дезорганизираност и периодично объркване.
Уесли промърмори:
— Това направо ще го взриви. Той ще откачи.
— Важно е да няма и намек, че е луд — продължих аз.
— Защото иначе ще ни се върне тъпкано в съда.
Аби предложи:
— Просто ще цитираме източника. Той ще направи разликата между забавено умствено развитие и това човек да е душевноболен.
Тя вече бе изпълнила пет-шест страници в репортерския си бележник.
Продължавайки да пише, попита:
— Тази история със сиропа от кленов сок. Трябва ли да споменем точно каква е миризмата?
— Да — отвърнах, без да се замислям. — Възможно е този тип да работи с хора. Ако не друго то поне има колеги. Някой може да ни съобщи за него.
Уесли се замисли.
— Едно нещо е сигурно — това още повече ще го побърка. Съвсем ще изостри параноята му.
— Освен ако просто си има специфична миризма на тялото — каза Аби.
— А той откъде ще знае това? — попитах аз.
И двамата ме изгледаха учудено.
— Някога да сте чували израза „лисицата няма нос за собствената си миризма“? — добавих.
Искаш да кажеш, че може да смърди, без да го усеща?