Последва още едно разочарование. Бети беше сигурна, че влакната, намерени по тялото на Хена Ярбъро, не са от същия анцуг.
— Те са памучни — каза тя. — Може да са от някоя нейна дреха, с която е била облечена през деня, може дори да са от хавлиена кърпа. Кой знае? Хората носят всякакви влакна по себе си. Но аз не се учудвам, че от анцуга не са паднали влакна.
— Защо?
— Защото платовете, подобни на този, от който е направен анцугът, са много гладки. От тях рядко могат да се отделят влакна, освен в случай че платът влезе в допир с някаква грапава повърхност.
— Като например тухлен перваз на прозорец или дървена рамка, както е в случая с Лори.
— Възможно е тъмните влакна в нейния случай да са от анцуга. Дори от същия този анцуг. Но не смятам, че някога ще разберем това със сигурност.
Върнах се в кабинета си на долния етаж, седнах на бюрото и се замислих. След това отключих чекмеджето и извадих папките със случаите на петте убити жени.
Търсех нещо, което може би преди ми се бе изплъзнало. Отново се помъчих да открия някаква връзка.
Какво свързваше тези пет жени? Защо убиецът бе избрал именно тях? По какъв начин бе влязъл във връзка с тях?
Трябваше да има някаква връзка. Дълбоко в себе си не вярвах, че изборът му е бил случаен, че просто е избрал възможните кандидатки, както се е разхождал по улиците. Смятах, че ги е избрал по определен специфичен признак. По някакъв начин първо е влязъл във връзка с тях, а после може би го е проследил до домовете им.
Местоживеене, работа, външен вид. Нямаше никакъв общ знаменател. Опитвах се да размишлявам по обратната логика и отново се върнах към Сесил Тайлър.
Тя бе чернокожа. Другите четири жертви бяха бели.
Това ме притесняваше в началото, а и сега. Дали убиецът не бе сбъркал? Може би не е знаел, че е чернокожа. Дали наистина не си е бил набелязал друга жертва? Приятелката й Боби например?
Обърнах няколко страници, погледнах доклада от аутопсията, който бях издиктувала, набързо разлистих бележките за намерените улики и един стар болничен картон от „Св. Люк“, където преди пет години е била лекувана заради извънматочна бременност. Когато стигнах до полицейския доклад, погледнах името на единствения споменат роднина, сестра в Мадрас, Орегон. От нея Марино бе взел информацията за произхода й, за провалилия се брак с някакъв зъболекар, който живеел в Тайдуотър.
Когато измъкнах рентгеновите снимки от кафявите им пликове една по една, те издадоха звук, подобен на огънат трион.
Разгледах всяка една на светлината на настолната лампа. Сесил нямаше костни счупвания, освен една заздравяла фрактура следствие на удар на левия лакът. Невъзможно бе да се определи откога датира фрактурата, но си личеше, че не е отскоро. Можеше да е от толкова отдавна, че да няма никакво значение.
Отново се върнах към мисълта за Медицинския институт на Вирджиния като възможна връзка. И Лори Питърсън, и Бренда Степ са били в спешния кабинет на болницата скоро. Лори е била там, защото в момента е специализирала травматична хирургия. Бренда е била лекувана там след катастрофа с кола. Може би щеше да бъде доста невероятно да се предположи, че и Сесил е била лекувана там заради фрактурата на лакътя. На този етап аз вече бях готова да разследвам и най-малката възможност.
Набрах телефона на сестрата на Сесил, който намерих в доклада на Марино.
След пет иззвънявания някой го вдигна.
— Ало?
Връзката беше лоша, освен това явно беше грешка.
— Извинявайте, явно съм сбъркала номера — казах аз бързо.
— Моля?
Повторих, този път по-високо.
— Кой номер търсите? — Гласът бе културен, с вирджински акцент и явно принадлежеше на жена под тридесетте.
Изрецитирах номера.
— Номерът е същият. Кого търсите?
— Фран О’Конър — прочетох аз от доклада.
Младият културен глас отговори:
— На телефона.
Казах й коя съм и чух как тя рязко си пое дъх.
— Доколкото разбирам, вие сте сестра на Сесил Тайлър.
— Да. Боже мой! Не искам да говоря за това. Моля ви.
— Госпожо О’Конър, ужасно съжалявам за Сесил. Аз ви се обаждам, за да ви попитам как е счупила сестра ви левия си лакът. На левия лакът има зараснала фрактура. В момента разглеждам рентгеновата й снимка.
За миг тя се поколеба. Почти чувах как протичат мислите й.
— Тя тичаше за здраве. Веднъж, докато тичала по тротоара, се спънала и паднала на ръцете си. От удара получила фрактура на лакътя. Спомням си това, защото в продължение на три месеца трябваше да ходи с гипс, а беше много горещо лято. Бе ужасно нещастна.