— Предишният, преди Ралф. Той ходеше на градското бунище, за да се цели по бутилки. Улучваше ги отдалече. На бас, че ти няма да можеш — каза тя и ме погледна с укор.
— Права си. Сигурно не бих могла да стрелям толкова точно, колкото Анди.
— Виждаш ли!
Не й казах, че всъщност знам доста неща за огнестрелните оръжия. Преди да си купя ругера, бях отишла на вътрешното стрелбище в сградата, където работя, и бях пробвала множество различни пистолети от лабораторията за огнестрелно оръжие под професионалния поглед на един от лабораторните специалисти. От време на време тренирах стрелба и стрелях нелошо. Не смятах, че ще се поколебая, ако някога станеше нужда. Но също така не смятах повече да обсъждам този въпрос с племенничката си.
Попитах я съвсем тихо:
— Люси, защо се заяждаш с мен?
— Защото си тъпа като магаре! — Очите й плувнаха в сълзи. — Тъпа си като магаре и ако се опиташ, само ще се нараниш или пък той ще ти го отнеме! И тогава с теб ще е свършено! Ако само се опиташ, той ще те застреля точно така, както по телевизията!
— Ако се опитам? — попитах аз недоумяващо. — Ако се опитам да направя какво, Люси?
— Ако се опиташ да го застреляш първа.
Тя ядосано изтри сълзите си, малките й гърди бързо се повдигаха и спадаха. Аз се вторачих невиждащо в телевизионния екран, където показваха „Цирк за цялото семейство“, и не знаех какво да кажа. Първият ми порив бе да се оттегля в кабинета си, да затворя вратата и за известно време да потърся забрава в работата си, но вместо това колебливо се приближих до нея и я придърпах към себе си. Останахме така много дълго време, без да разменим нито дума.
Питах се с кого ли разговаряше тя у дома. Не можех да си представя, че води някакви смислени разговори със сестра ми. Разни критици бяха хвалили Дороти и нейните книжки за деца за това, че са „необикновено проникновени“ и „дълбоки“, и „изпълнени с чувство“. Каква жестока ирония! Дороти отдаваше най-доброто от себе си на малките си герои, които не съществуваха. Грижеше се за тях. Посвещаваше много часове на това да изглади всяка подробност: как решеха косите си, как се обличаха, какви приключения изживяваха, какво срещаха по пътя си. А междувременно Люси бе лишена от всякакво внимание.
Мислите ми се върнаха към месеците, които прекарахме заедно с Люси, докато аз живеех в Маями, към ваканциите, които бяхме прекарали заедно с нея, с майка ми и Дороти. Към последното посещение на Люси тук. Не си спомнях някога да бе споменавала имена на приятели или приятелки. Вероятно просто нямаше. Говореше за учителите си, за върволицата съмнителни „гаджета“ на майка й, за съседката отсреща, госпожа Спунър, за безкрайната поредица от домашни прислужници. Люси бе един мъничък многознайко с очила — по-големите деца страняха от нея, а децата на нейната възраст просто не я разбираха. Тя не можеше да влезе „в ритъм“. Струва ми се, че на нейната възраст и аз съм била същата.
Между нас двете се бе възцарила атмосфера на спокойствие и топлота. Аз промърморих в косата й:
— Онзи ден някой ми зададе един въпрос.
— Какъв въпрос?
— Някой ме попита за доверието, за това на кого имам най-много доверие от всички на този свят. И знаеш ли какво?
Тя се облегна назад и се загледа в мен.
— Мисля, че този човек си ти.
— Наистина ли? — попита тя невярващо. — Повече от всички?
Кимнах и тихо продължих:
— При това положение искам да те помоля да ми помогнеш.
Тя бързо седна изправена, заковала поглед в мен. Очите и бяха живи и излъчваха нетърпение.
— Разбира се! Само ми кажи! Ще ти помогна, лельо Кей!
— Трябва да разбера по какъв начин някой е успял да проникне в служебния ми компютър…
— Не съм аз! — изтърси тя веднага, а по лицето й се изписа покруса. — Вече ти казах.
— Вярвам ти. Но някой друг го е направил, Люси. Може би ще ми помогнеш да разбера как е станало.
Не смятах, че ще може, но имах желанието да й дам този шанс.
Отново изпълнена с енергия и възбудена, тя каза уверено:
— Всеки би могъл да го направи, защото е лесно.
— Лесно? — усмихнах се аз.
— Заради System/Manager.
Зяпнах я с неприкрито удивление.
— А ти откъде знаеш за System/Manager?
— В учебника го пише. Направо, няма грешка.
В такива моменти се сещах, да не кажа изнервях, от коефициента на интелигентност на Люси. Когато я подложиха на теста за интелигентност за пръв път, изпитващият настоя тестът да се повтори, защото сигурно имало „някаква грешка“. И наистина имаше. Втория път Люси набра десет точки повече.
— Поначало това е начинът да се влезе в SQL — продължи да бърбори тя. — Защото човек не може да създаде някакъв… ключ, освен ако вече няма такъв от самото начало. Затова ти трябва System/Manager. А то е като Господ, само с негова помощ можеш да проникнеш в SQL, а после можеш да създадеш каквото си искаш.