„Каквото си искаш“, проблесна в съзнанието ми. Като например всичките имена на потребителя и пароли, определени за моята служба. Това беше ужасяващо разкритие, толкова елементарно, че на мен просто не ми бе хрумвало. Предполагах, че не бе хрумнало и на Маргарет.
— Единственият проблем е да се проникне — продължи Люси без всякакво вълнение. — И ако той знае за Господ, ще може да създаде какъвто ключ си иска, да го превърне в администратор на база данни, или АБД, и след това да проникне в твоята база данни.
АБД-то в моята служба беше „ДЪЛБОКО/ГЪРЛО“. Понякога Маргарет имаше някакви проблясъци на чувство за хумор.
— Така че в SQL може да влезеш чрез System/Manager и след това набираш: КЛЮЧ, РЕСУРС, АБД ДО ЛЕЛЯ, ИДЕНТИФИЦИРА СЕ КАТО КЕЙ.
— Може би точно така е станало — изрекох аз мислите си на глас. — А с АБД-то човек може не само да разгледа, но и да промени данните.
— Разбира се! Може да направи каквото си поиска, защото Господ му е казал какво да направи. А пък АБД-то е като Исус.
Теологичните й алюзии бяха толкова шокиращи, че не се сдържах и се разсмях.
— Поначало това е начинът, по който и аз проникнах в SQL — призна си тя. — Понеже ти не ми каза паролите. Исках да вляза в SQL, за да пробвам някои от командите в учебника. Подадох измислена парола на името на потребителя на АБД-то ти, за да мога да вляза.
— Чакай малко — прекъснах я аз. — Чакай само за малко! Какво искаш да кажеш, че си определила измислена парола за името на потребителя на АБД-то ми? Откъде знаеш какво е името на потребителя ми? Аз не съм ти го казвала.
Тя обясни:
— То ти е във файла „ключове“. Намерих го във вътрешния указател, където е всичката информация за таблиците, които си съставила. Имаш файл, който се нарича „ключове SQL“, където са всички открити синоними на таблиците ти.
Всъщност не аз бях съставила тези таблици. Маргарет ги направи миналата година и аз ги въведох в домашния си компютър заедно с дублиращите дискети, които тя ми даде. Възможно ли беше в служебния ми компютър също да има такъв файл „ключове“?
Хванах Люси за ръката и двете станахме от кушетката Тя с готовност ме последва в кабинета. Накарах я да седне пред компютъра и придърпах към себе си Табуретката.
Проникнахме в комуникационния софтуерен пакет и набрахме служебния номер на Маргарет. Наблюдавахме просветващите цифри в долния край на екрана, докато компютърът набираше. Почти веднага той обяви, че връзката е направена, и след още няколко команди екранът потъмня и на него просветнаха зелени букви — бяхме влезли в директория С. Изведнъж компютърът ми се бе превърнал в огледало. От другата страна бяха тайните на служебния компютър, който се намираше на десет мили оттук.
Почувствах се неловко, като си помислих, че дори и в момента това наше „включване“ се проследява. Трябваше да не забравя да кажа на Уесли, че виновникът в този случай съм била аз, за да не си губи времето.
— Подай команда за издирване на файл — казах аз — за всичко с име „ключове“.
На екрана се изписа: „Липсват такива файлове.“ Опитахме отново. Опитахме да открием файлове е наименованието „Синоними“, но пак без резултат. Тогава на Люси й хрумна да потърси всички файлове с разширение „SQL“, защото това беше обичайното разширение за всички файлове, включващи SQL команди — команди, които се използват за създаване на открити синоними в служебните таблици на базата данни. На екрана се появиха десетки имена на файлове. Едно от тях привлече вниманието ни. То беше „Открит SQL“.
Люси влезе във файла и ние го разгледахме. Вълнението ми беше равно на тревогата ми. Файлът представляваше командите, които Маргарет бе изписала и подала много отдавна — когато е създавала откритите синоними за всички таблици, които бе съставила в служебната база данни — команди като например: ДА СЕ СЪЗДАДЕ ОТКРИТ СИНОНИМ ЗА ДЪЛБОК РЕГИСТЪР. Аз не съм програмист. Бях чувала за откритите синоними, но не бях съвсем сигурна какво представляват.
Люси прелистваше учебника. Стигна до главата за откритите синоними и уверено си предложи услугите:
— Ето, виж колко е хитро. Когато съставяш таблица, трябва да я съставиш под име на потребителя и парола.
Тя вдигна поглед към мен, очите й блестяха зад дебелите стъкла.
— Окей — казах, — дотук е ясно.
— Така че, ако името на потребителя е „Леля“, а паролата ти е „Кей“, то когато съставиш таблица, наречена „Игри“ или каквото там решиш, името, което компютърът ще ти даде, всъщност е „Леля. Игри“. Прикачва името на таблицата към името на потребителя, използвано при създаването й. Ако те мързи всеки път да набираш „Леля. Игри“, можеш да си създадеш открит синоним. Подаваш командата ДА СЕ СЪЗДАДЕ ОТКРИТ СИНОНИМ ЗА ЛЕЛЯ. ИГРИ. А това преименува таблицата, така че вече се нарича просто — „Игри“.