Вторачих се в дългия списък команди на екрана. Списък, който разкриваше всяка една таблица в служебния ми компютър, всяко едно име на потребител от АБД-то, използвано за съставяне на таблици.
Все още не ми беше много ясно и попитах:
— Но дори някой да види този файл, той няма да знае паролата. Тук се споменава само името на потребителя от АБД, а ако не знаеш паролата, няма как да влезеш в някоя таблица, като например нашата таблица с убийствата.
— Искаш ли да се хванем на бас? — Пръстите й вече бяха готови на клавишите. — Ако знаеш името на потребителя от АБД, можеш да промениш паролата на каквото си поискаш и проникваш. На компютъра му е все тая. Той ще ти позволи да промениш паролите, когато си поискаш, без да ти се бърка в програмата. Хората често си сменят паролите за по-голяма сигурност.
— Значи можеш да вземеш името на потребителя „Дълбоко“, да ми дадеш нова парола и да проникнеш в нашите данни?
Люси кимна.
— Покажи ми как.
Тя ме погледна колебливо.
— Но нали ми каза никога да не влизам в служебната ти база данни?
— Този път ще направим изключение.
— Освен това, ако подам на „Дълбоко“ нова парола, лельо Кей, старата ще изчезне. Няма вече да я има. Няма да може да се използва.
Изведнъж се стреснах от спомена за думите на Маргарет, когато за пръв път открихме, че някой се е опитвал да измъкне данните от случая „Лори Питърсън“. Тя каза нещо за това, че паролата на АБД-то не можела да се използва и затова трябвало да се свърже наново.
— Старата парола вече няма да може да се използва, защото е сменена с новата, която аз измислих. Така че със старата не можеш да проникнеш. — Люси ме погледна крадешком. — Но смятах да го оправя.
— Да го оправиш? — Вече почти не я слушах.
— Компютъра ти. Старата ти парола вече не може да се използва, защото я смених, за да мога да вляза в SQL. Но щях да го оправя, честна дума.
— По-късно — казах бързо. — Можеш да го оправиш по-късно. Сега искам да ми покажеш точно по какъв начин някой е успял да проникне.
Опитвах се да си обясня случилото се. Реших, че най-логичното бе този човек, който е проникнал в служебна та ми база данни, да е знаел достатъчно, за да се досети да създаде нова парола за името на потребителя, което е намерил във файла „Открит SQL“. Но не се е сетил, че по този начин унищожава старата парола, което означаваше, че ние няма да можем да проникнем следващия път, когато се опитаме. Естествено, ние бяхме забелязали това. Естествено, ние бихме се зачудили, а, изглежда, той изобщо не се е сетил, че може да е включено ехото, като по този начин всички негови команди се изписват на екрана. Проникване трябва да е имало само веднъж!
Ако извършителят бе прониквал в компютъра и друг път, дори ехото да е било изключено, ние бихме разбрали, защото Маргарет щеше да открие, че паролата „Гърло“ вече не функционира. Защо?
Защо беше проникнал този човек и защо се бе опитал да изнесе данните от случая „Лори Питърсън“?
Пръстите на Люси чевръсто потракваха върху клавишите.
— Добре — каза тя. — Да си представим, че аз съм „лошият“ и се опитвам да проникна. Ето как ще го направя.
Тя влезе в SQL, като изписа System/Manager и изпълни команда включване/ресурс/АБД/ с име на потребителя „Дълбоко“ и парола, която тя сама си измисли — „миш-маш“. Връзката беше направена. Сега това беше новият АБД. Чрез него тя можеше да проникне в която си поиска от служебните ми таблици.
Беше достатъчно мощен, за да й позволи да промени данните.
Беше достатъчно мощен, за да може например да промени доклада за случая „Бренда Степ“, така че в колонката „Дрехи, лични вещи“ да пише „светлокафяв колан от плат“.
Той ли го бе направил? Той знаеше подробностите от убийствата, които бе извършил. Четеше вестници. Сигурно маниакално се взираше във всяка дума, написана за него. Би разпознал каквато и да било неточност в репортажите. Беше арогантен. Искаше да парадира с интелигентността си. Дали не беше променил данните в компютъра ми само за да ме побърка, да ми се подиграе?
Бе проникнал в компютъра почти два месеца след като тази подробност излезе в репортажа на Аби за убийството на Бренда Степ.
Но проникването в базата данни бе станало само веднъж, и то съвсем скоро.
Тази подробност в материала на Аби не можеше да е дошла от служебния ми компютър. А не беше ли възможно детайлът да е попаднал в компютъра от репортажа във вестника? Може би той внимателно преглеждаше убийствата, които сам бе извършил, в компютъра, търсейки някоя подробност, която да не съответства на статиите. Може би бе намерил тази неточност, когато бе стигнал до случая „Бренда Степ“. Променил е данните, като вместо „найлонов чорапогащник телесен цвят“ е написал „светлокафяв колан от плат“. Може би последното, което се е опитал да направи, преди да излезе от програмата, е било да се опита да измъкне случая „Лори Питърсън“ просто от любопитство, ако не от друго. Това би обяснило защо Маргарет бе намерила тези команди на екрана.