— Това просто не ни беше хрумвало — добави Уесли. — Когато говорим за хора, които дебнат жертвите си, обикновено си представяме психопати, които в даден момент виждат жертвите си. В някой търговски център, докато бяга в парка, или пък през прозореца на къщата или апартамента, където живее. Поначало телефонът, ако изобщо се използва, идва чак след първоначалния контакт. Той я вижда. След това може и да й се обади, просто да набере номера, за да чуе гласа й и да даде воля на въображението си. Вариантът, който обмисляме сега, е много по-страшен, Пит. Професията на този убиец може би му позволява да се обажда на жени, които не познава.
Има достъп до телефонни номера и адресите им и се обажда. Ако гласът му хареса, тогава изборът му е направен.
— А това да не би да ограничава възможните варианти? — оплака се Марино. — Сега трябва да разберем дали телефоните на тези жени са в градския указател. След това да обмислим възможните професии. Искам да кажа, че не минава и седмица, без някакъв катил да се обади на жена ми по телефона. Продават метли, електрически крушки, всякакви глупости. Освен това да не забравяме анкетите за проучване на общественото мнение. Обаждат се и казват: „Може ли да ви задам петдесет въпроса?“ и след това питат дали си женен, или не и колко пари получаваш. Дали си обуваш гащите, като си пъхаш краката в крачолите един по един, и как точно си миеш зъбите.
— Започва да ти става ясно — промърмори Уесли.
Марино продължи, без да си поеме дъх:
— Значи ето ти някакъв тип, за когото най-голямото удоволствие е изнасилването и убийството. Може и да му плащат по осем долара на час само за да си седи на задника у дома и да рови в телефонните указатели. Някаква жена например му казва, че не е омъжена и че печели по двадесет бона годишно. И след една седмица — тук Марино се обърна към мен — тя се появява в твоето заведение. Така че искам да те попитам как, по дяволите, ще го намерим?
Това ние не знаехме.
Вероятността връзката да е в гласовете на жертвите не ограничаваше възможностите. Марино бе прав. Всъщност даже усложняваше работата ни. Да се установи с кого се е видяла жертвата в някой определен ден, не бе невъзможно. Но беше малко вероятно да открием всички хора, с които бе разговаряла по телефона. Дори и да можеше да проговори, бе твърде вероятно и самата жертва да не знае. Телефонните търговски посредници, хора, извършващи проучвания на общественото мнение, и хора, които избират грешен номер, нямат навика да се представят. На всички ни се обаждат по телефона многократно и през деня, и през нощта, а ние нито регистрираме, нито запомняме тези обаждания.
— Времето, по което нанася ударите си, ме кара да мисля, че работи извън къщи — казах, — тъй като от понеделник до петък ходи на работа. През седмицата у него се натрупва стрес. Късно през нощта в петък или в ранните часове на съботата той нанася ударите си. Ако използва бораксов сапун, то не е много вероятно да го използва у дома си. Доколкото ми е известно, тоалетните сапуни, които се продават в кварталните магазини, не съдържат боракс. Ако се мие с бораксов сапун, предполагам, че го прави в работата си.
— А сигурни ли сме, че е боракс? — попита Уесли.
— Лабораториите го установиха чрез йонна хроматография. Бляскавото вещество, което постоянно намираме по телата, съдържа боракс. Със сигурност.
Уесли за момент се замисли.
— Ако използва бораксов сапун, докато е на работа, и след това в пет си отива вкъщи, не е много вероятно в един през нощта да има такива големи количества блестящо вещество по ръцете. Може да работи нощна смяна. В мъжката тоалетна вероятно има бораксов сапун. Свършва работа малко преди полунощ или в един и оттам отива направо в дома на жертвата.
Сценарият бе съвсем правдоподобен. Ако убиецът работеше нощем, това му даваше предостатъчно възможности денем да обикаля с кола из квартала на следващата си жертва и да оглежда района. Може би се връщаше отново по-късно, например след полунощ, за да огледа още веднъж. Жертвите или спяха, или още не се бяха прибрали, както и повечето от съседите им. Нямаше кой да го види.
Кои бяха нощните професии, в които се работеше с телефон?
Известно време правихме най-различни предположения.
— Телефонните търговски посредници имат навика да се обаждат точно когато хората се хранят — каза Уесли. — Необичайно би било някой от тях да звънне по-късно от девет вечерта.