Продължихме да се препираме, докато си подавахме билетите за проверка.
Оставих чантите на гишето, оправих яката на Люси и я попитах защо не е взела якето си на ръка.
— Климатичната инсталация в самолетите винаги е пусната прекалено силно.
— Лельо Кей…
— Ще ти е студено.
— Лельо Кей!
— Имаме време за по един сандвич.
— Не съм гладна.
— Но трябва да хапнеш нещо. Като излетим оттук, в Дъглас ще прекараме един час, а оттам в самолета не дават обяд. Трябва да сложиш нещо в стомаха си.
— Звучиш ми точно като баба!