През няколко стаи беше компютърната стая — чиста, почти стерилна и пълна с блестяща апаратура, състояща се от уреди в най-различни форми и големини, напомняща обществена пералня от космическата ера. Това, което приличаше най-много на пералня или сушилня, беше процесорът за обработка и сравняване на отпечатъци, чиято функция беше да сравнява непознати отпечатъци с базата данни, в която имаше милиони и милиони отпечатъци, разпределени върху магнитни дискове. Апаратът ОСО, както го наричахме ние, можеше да извърши осемстотин операции в секунда. Вандер не обичаше да седи и да изчаква резултатите. Затова имаше навика да оставя апарата да „къкри“ през нощта, за да има вече резултати, когато дойде на работа следващата сутрин.
Най-много време отнемаше това, което Вандер правеше в събота — въвеждането на отпечатъците в компютъра. Това означаваше да снима въпросните скрити отпечатъци, после да увеличи снимките пет пъти, да постави копирна хартия върху всяка от тях и да прекопира основните им характеристики. След това трябваше да намали снимките на тези рисунки до естествените размери. Тези снимки той залепваше върху листа, който въвеждаше в компютъра. След това оставаше само да се разчетат резултатите от издирването.
Вандер седна със самовглъбения вид на концертиращ пианист. Почти очаквах да го видя да отмята престилката си от стола и да разкършва пръсти. Неговият „Стейнуей“ беше дистанционният терминал, който освен другите елементи включваше клавиатура, монитор, скенер и процесор на изображенията на отпечатъците.
Наблюдавах го, докато подаваше няколко команди. След това натисна Print и по листовете на зелени райета бързо се появиха списъци на евентуални заподозрени.
Придърпах един стол, а Вандер откъсна разпечатката и разкъса листа на десет, отделяйки различните случаи.
Случаят, който ни интересуваше, беше 88–01651, номерът на скритите отпечатъци, намерени върху тялото на Лори Питърсън. Компютърното сравняване на отпечатъци много прилича на провеждането на политически избори. Близките по конфигурация отпечатъци се наричат „кандидати“ и се подреждат според броя събрани точки. Колкото повече точки са събрали, толкова повече са общите черти на кандидата с неидентифицираните скрити отпечатъци, вкарани в компютъра. В случая 88–01651 имаше един кандидат, който водеше с огромна преднина от над хиляда точки. Това можеше да означава само едно.
Попадение.
Или както Вандер много на място каза — „пипнахме го“.
Печелившият кандидат се определяше безлично като NIC 112.
Съвсем не бях очаквала това.
Значи човекът, оставил отпечатъци по трупа, е картотекиран в база данни? — попитах аз.
— Точно така.
— Което означава, че той може и да е картотекиран като рецидивист?
— Възможно е, но не е задължително. — Вандер стана и се премести пред контролния терминал. Леко постави пръсти върху клавиатурата и се загледа в монитора. После добави: — Може би отпечатъците му да са картотекирани по някаква друга причина. Ако работи в правозащитните органи или пък ако някога е подавал документи за разрешително за такси.
Той започна на извиква картони с отпечатъци от дълбините на паметта. Незабавно изображението на търсения отпечатък — уголемена мрежа от лупинги и извивки в тюркоазеносиньо — бе съпоставено с изображението на отпечатъка кандидат. Отдясно се появи колона, изреждаща пол, раса, дата на раждането и друга информация за самоличността на „кандидата“. Вандер извади печатно копие за отпечатъците и ми го подаде.
Аз го разгледах, прочетох и препрочетох данните на NIC 112. Марино щеше да е ужасно доволен.
Според компютъра, а грешка не можеше да има, скритите отпечатъци, които лазерът беше уловил върху рамото на Лори Питърсън, бяха оставени от Мат Питърсън, нейния съпруг.
4.
Не бях много учудена от факта, че Мат Питърсън е докоснал тялото. Често първият рефлекс е да се докосне човекът, който изглежда мъртъв, да се потърси пулс или леко да се разтърси за рамото, както се прави, за да се разбуди спящ човек. Имаше две неща, които ме притесняваха. Първо, скритите отпечатъци бяха уловени, защото човекът, който ги е оставил, е имал по пръстите си от блестящото вещество, върху което още си блъскахме главите и което присъстваше и в предишните убийства. Второ, картонът с десетте отпечатъка от пръстите на Мат Питърсън още не беше предаден в лабораторията. А единствената причина, поради която компютърът бе успял да направи това попадение, беше, че неговите отпечатъци вече са били картотекирани в база данни.