Марино докосна лакътя ми.
Извърнах глава от снимките. Той ми показваше една отворена врата пред нас, вляво.
— Ето откъде е влязъл — каза той.
Помещението бе малко, с бели плочки по пода и тъмносини тапети по стените. Имаше тоалетна чиния, мивка и сламен кош за дрехи. Прозорецът на тоалетната беше широко отворен, квадрат тъмнина, през който се просмукваше влажен, хладен въздух и разклащаше бялото колосано перде. Отсреща, в тъмната гъста горичка, се чуваше съсредоточеното свирукане на цикадите.
— Мрежата е изрязана. — Марино ме погледна с безизразни очи. — Облегната е на задната стена. Точно под прозореца има градинска пейка. Изглежда, я е придърпал, за да може да се покачи.
Внимателно се вгледах в пода, мивката, капака на тоалетната чиния. Никъде не забелязах кал, петна или стъпки, но от мястото, където стоях, беше трудно да се види, а нямах никакво намерение да рискувам да замърся помещението.
— Прозорецът заключен ли е бил? — попитах аз.
— Изглежда, не. Всички други прозорци са заключени. Вече проверих. Би било логично тя да си направи труда специално да провери този. От всички прозорци той е най-уязвимият, близо е до земята и е отзад, скрит от погледите. По-удобен е от прозореца на спалнята, защото, ако този тип е действал предпазливо, тя не би могла да го чуе как реже мрежата, нито как се вмъква — банята е в другия край на коридора.
А вратите? Заключени ли са били, когато се е върнал съпругът?
— Той така казва.
— Значи убиецът е излязъл през същия прозорец, през който е влязъл?
— Така изглежда. Оправно момче, какво ще кажеш?
Той се бе облегнал на рамката на вратата, наведен напред, но без да прекрачва прага.
— Не виждам нищо тук, изглежда, че си е избърсал следите, за да не остави стъпки по клозета или по земята. Цял ден вали. — Очите му бяха безизразни, когато ме погледна. — Обувките му трябва да са били мокри, даже кални.
Не разбрах накъде бие Марино. Трудно беше да го разгадае човек и аз така и не успях да реша дали е добър на покер, или просто е бавен. Бе точно този тип детективи, които гледам да отбягвам когато мога — нахакан и абсолютно непроницаем. Наближаваше петдесетте, животът като че ли беше изподъвкал лицето му, косата му бе разделена на път от едната страна и дълги посивели кичури покриваха плешивото му теме. Бе поне метър и осемдесет и шкембето му издаваше дългогодишен вкус към бърбъна или бирата. Потта на много лета бе оставила мазна диря около врата на старомодната му широка вратовръзка на червени и сини райета. Марино беше от типа закостенели, ченгета, мъжкар, груб и недодялан полицай; сигурно държеше вкъщи папагал и го бе научил да говори мръсотии, а нощната му масичка беше отрупана със списания „Хъстлър“.
Изминах целия коридор и се спрях пред голямата спални. Стомахът ми се сви.
Полицай от ОС поръсваше всички възможни повърхности с черен прах, друг полицай снимаше на видео.
Лори Питърсън лежеше на леглото, от което се бе смъкнала синьо-бялата покривка. Горният чаршаф беше сритан в долния край на леглото и смачкан на топка по краката й, дюшекът беше оголен в горната част, а възглавниците бяха избутани от дясната страна на главата й. Леглото представляваше епицентър на бесен водовъртеж, а наоколо царуваше спокойствието на обичайната за средния американец лакирана дъбова спална мебелировка.
Тя беше гола. Светложълтият й памучен халат лежеше върху пъстрото парцаливо килимче от дясната страна на леглото. Той беше разрязан от яката до подгъва и това бе в стила на другите три убийства. Върху нощното шкафче близо до вратата стоеше телефонът, с изтръгнат от стената кабел. Нощните лампи от двете страни на леглото не светеха — шнуровете им бяха срязани. Единият шнур приковаваше китките към гърба й. Другият шнур беше завързан с пъклено въображение — отново в стила на другите три убийства: веднъж прехвърлен през врата й, той беше прекаран през шнура около китките и здраво стягаше глезените й. При сгънати колене примката около врата й беше разхлабена. Ако жертвата опънеше крака, реагирайки на болка или пък на тежестта на нападателя върху тялото си, примката около врата й се затягаше.
Смърт от задушаване настъпва за няколко минути. А това е ужасно много, когато всяка клетка от тялото ти крещи за въздух.
— Можете да влезете — каза полицаят с видеокамерата. — Вече съм снимал всичко.
Гледайки в краката си, аз се приближих до леглото, оставих чантата си на земята и си сложих чифт хирургически ръкавици. След това извадих фотоапарата и направих няколко снимки на тялото. Лицето й беше чудовищно, подуто до неузнаваемост, синьо-лилаво от кръвта, придошла при затягането на примката около врата й. Кървава течност бе покапала от носа и устата й и бе изцапала чаршафа. Сламенорусата й коса беше в безпорядък. Тя бе сравнително висока, най-малко 1,70 и доста по-закръглена от по-младия вариант, запечатан на снимката в коридора.