Точно се връщах към бюрото си малко след три часа подир обяд, носейки поредната чаша кафе, когато Роуз позвъни и ми прехвърли едно обаждане.
— Мъртва е от доста време — каза Марино.
Грабнах чантата си и изхвърчах от стаята.
11.
Според Марино полицията още не бе успяла да намери съседи, които да са видели жертвата през уикенда. Една колежка се опитала да се обади по телефона в събота и в неделя, но никой не отговорил. Когато жената не се появила за урока си в един часа, колежката се обадила в полицията. Пристигналият полицай заобиколил къщата. Един прозорец на третия етаж бил широко отворен. Жертвата имала съквартирантка, но тя отсъствала от града.
Адресът бе на по-малко от миля от центъра, на границата с университета на Вирджиния, един разпрострял се конгломерат с повече от двадесет хиляди студенти. Много от колежите, които съставяха университета, се помещаваха в реставрирани викториански или каменни къщи по улица Уест Мейн. В момента имаше летни занятия и студентите се разхождаха по улицата пеша или с велосипеди. Те седяха на малки масички по терасите на ресторантите, пиеха кафе, поставили огромни купчини учебници до лактите си, и лениво разговаряха с приятели в топлия и слънчев юнски следобед.
Както ми каза Марино, Хена Ярбъро била на тридесет и една години и преподавала журналистика в колежа по радиожурналистика на университета. Дошла в Ричмънд от Северна Каролина миналата есен. Не знаехме за нея нищо повече от това, че е мъртва, и то от няколко дни.
Навсякъде бе пълно с ченгета и репортери.
Колите преминаваха бавно край триетажната червена тухлена къща, пред входа на която се вееше ръчно изработено синьо-зелено знаме. В сандъчетата по прозорците растеше бяло и розово мушкато, а по стоманеносивия покрив се виждаха светложълти цветни шарки в стил ар нуво.
Улицата бе толкова задръстена, че ми се наложи да паркирам почти на половин пресечка от къщата, но забелязах, че репортерите бяха по-кротки от всякога. Почти не помръднаха, когато минах покрай тях. Не тикнаха камери и микрофони под носа ми. В държанието им имаше нещо почти военно по дух — стояха тихо, сковано и определено се чувстваха неловко, сякаш усещаха, че това е още един от онези случаи. Номер пет. Пет жени като тях самите или като техните жени или любовници бяха жестоко малтретирани и след това убити.
Мъж в униформа повдигна жълтата лента, преграждаща външната врата, до която се достигаше по няколко изтъркани стъпала от гранит. Озовах се в слабо осветено антре и се качих по три реда дървени стълби. Най-горе ме чакаха началникът на полицията, няколко високопоставени полицаи, детективи и мъже в униформа. Бил също беше там. Стоеше най-близо до отворената врата и надничаше през нея. За секунда погледът му срещна моя; лицето му изглеждаше пепеляво.
Почти без да го забелязвам, спрях за миг на прага и погледнах в малката спалня, от която лъхаше остра воня на разлагащ се труп. Марино бе с гръб към мен. Беше клекнал пред скрина и отваряше чекмедже след чекмедже, а ръцете му сръчно прехвърляха купчини прилежно сгънати дрехи.
Върху скрина имаше само няколко шишенца парфюм и тоалетно мляко, една четка и комплект електрически ролки за коса. До стената вляво се виждаше бюро, а електрическата пишеща машина върху него бе като остров насред море от листове и книги. Имаше още книги върху един рафт над бюрото, а също и разхвърляни на купчини по дървения под. Вратата на вградения гардероб бе открехната, а лампата вътре не светеше. Нямаше никакви килимчета или дреболии, нямаше снимки или картинки по стените — сякаш спалнята не бе използвана от дълго време или престоят на жената тук е бил временен.
Далеч вдясно имаше двойно легло. От това разстояние успях да видя разхвърляни чаршафи и тъмно петно заплетена коса. Тръгнах към нея, като внимавах къде стъпвам.
Лицето й бе обърнато към мен и бе толкова подуто и червено, че единственото, което можех да кажа за външния й вид, бе, че е бяла с тъмна коса до раменете. Беше гола и полуобърната наляво. Краката й бяха свити в коленете, а ръцете й здраво пристегнати зад гърба. Изглежда, убиецът бе използвал шнуровете от щорите, а начинът, по който бяха вързани, и въобще начинът, по който бе действал, бе потресаващо познат. Тъмносиня покривка за легло бе небрежно метната през бедрата й с жест, който издаваше равнодушно, ледено презрение. На пода пред леглото се въргаляше къса пижамка. Горната част бе закопчана и раздрана от горе до долу. Долната част изглеждаше разпрана по страничните шевове.