Без да каже и дума, той вкара нова касетка и натисна на запис.
След това бавно вдигна глава и я погледна.
— А вие, госпожице Търнбул?
Дъхът й секна. Като се запъваше, тя каза:
— Имам приятел в Ню Йорк. Тук няма никой. Само делови връзки.
— Ясно. А какво е вашето определение на „делови връзки“?
— Какво искате да кажете? — Очите й бяха широко отворени от уплаха.
Той за момент се замисли, после небрежно каза:
— Това, което се питам, е дали сте знаели, че „горилата“, която ви е проследила до дома онази вечер, всъщност ви е наблюдавала от няколко седмици. Мъжът в черния кугар. Той е полицай. Цивилен полицай, работи в нравствения отдел.
Тя го погледна невярващо.
Марино продължи лаконично:
— И затова никой не се е притеснил много, когато сте се обадили, госпожице Търнбул. Но аз щях да се притесня, ако го бях разбрал тогава, защото този човек се е изложил. Искам да кажа, ако той ви следи, вие не трябва да го забележите.
С всяка изминала секунда думите му звучаха все по-студено и злобно.
— Но този полицай никак не ви е обичал. Всъщност когато ей сега слязох до колата, му се обадих, за да разбера какво е станало. Той си призна, че нарочно е искал да окаже натиск върху вас. Изпуснал си нервите, докато ви следил онази вечер.
— Какво става? — възкликна тя, обзета от паника. — Той е оказал натиск върху мен, защото съм репортер?
— Става въпрос за нещо доста по-лично, госпожице Търнбул. — Марино небрежно запали цигара. — Спомняте ли си, преди няколко години вие написахте голямо експозе за един полицай от „нравствения“, който се замесил в контрабанда и се пристрастил към кокаина. Не може да не си го спомняте. Най-накрая той налапа дулото на служебния си пистолет, пръсна си черепа. Сигурно си спомняте случая съвсем ясно. Този полицай от „нравствения“ бил съдружник на човека, който ви е следил. Смятах, че интересът, който проявява към вас, ще бъде за него мотив да си свърши добре работата. Но той като че ли се е поувлякъл…
— Вие! — възкликна тя невярващо. — Вие сте го накарали да ме следи! Защо?
— Ще ви кажа. Тъй като приятелят ми явно се е престарал, няма какво повече да крия. Рано или късно щяхте да разберете, че е полицай. По-добре още отсега да поставим картите на масата пред лекарката тук, защото това я засяга и нея.
Аби ми хвърли отчаян поглед. Марино бавно тръсна цигарата си. След това дръпна от нея и продължи:
— В момента Службата на главния съдебен лекар опира пешкира за тези изтичания на информация в пресата, а те водят директно към вас, госпожице Търнбул. Някой е проникнал в компютъра на докторката. Амбърги я е хванал на мушката, създава цял куп проблеми и отправя обвинения. Аз пък съм на друго мнение. Смятам, че изтичанията на информация нямат нищо общо с компютъра. Смятам, че някой е проникнал в компютъра само за да ни накара да си помислим, че информацията идва оттам, за да прикрие факта, че единствената база данни, в която е проникнато, е тази, която е между ушите на Бил Болтс!
— Това е лудост!
Марино продължи да пуши, с поглед, втренчен в нея. Тя се измъчваше, а това му доставяше удоволствие.
— Нямам нищо общо с някакво проникване в някакъв компютър! — избухна тя. — Дори да знаех как да го направя, никога, никога не бих го сторила! Просто не мога да повярвам! Сестра ми е мъртва… Боже Господи… — Очите й станаха безумни и се изпълниха със сълзи. — Боже мой! Какво общо има всичко това с Хена?
Марино хладно каза:
— Стигнал съм дотам, че вече не зная кой и какво общо има с каквото и да било. Това, което знам, е, че някои от нещата, които вие сте публикували, не са широко известни. Някой иска да издъни разследването зад кулисите. Ще ми се да знам защо някой би направил такова нещо, освен ако има какво да крие или какво да спечели…
— Не разбирам какво…
— Вижте — прекъсна я той. — Струва ми се малко странен фактът, че преди около пет седмици, точно след второто убийство, вие сте написали дълга статия за Болтс, „един ден от живота му“. Голям портрет на амбициозното момче с голямо бъдеще. Двамата сте прекарали деня заедно, нали така? Само че съвсем случайно аз се разхождах из улиците през същия този ден, видях ви как си тръгнахте с колата от „Франко“ към десет часа. Ченгетата обичат да си пъхат носа навсякъде, а аз и без това нямах какво друго да правя, по улиците става скучно. Така че се залепих за вас…
— Стига — прошепна тя, клатейки глава. — Стига!
Той не й обърна внимание.
— Болтс не ви е оставил в редакцията. Откарал ви е до вас и когато минах оттам няколко часа по-късно — какво да видя! Лъскавото бяло ауди продължава да си седи там, а всички лампи в къщата загасени. И после какво? Веднага след това във вашите репортажи започват да се появяват всички тези пикантни подробности. Сигурно това е вашето определение за „делови връзки“.